„Ако не обичаш себе си, няма как да бъдеш обичан и от другите“ е диагноза „убийство“ за някои хора. Ще чуят тези думи и ще се опитват всячески да се „обикнат“, докато хората, около тях ще продължават да са задници.
Някой казва ли ни, че да обичаш себе си означава да не бъдеш, около хора, които не ни обичат? Не.
Казват ни „Когато се обикнеш, всички ще те обикнат!“, но това е прехвърляне на отговорността. Ами другите? Те няма да ме обикнат, докато не обикнат частта в тях, за която им напомням. Ако съм отговорен човек, а те безотговорни, надали ще ме обикнат скоро, защото с присъствието си само ще им напомням за всичко, което пренебрегват в живота си. Ако съм ведър и весел и лек, а те угрижени и мнителни, няма да ме обичат, защото предпочитат своята страна повече.
Всичко, което съм, а те не са, и не искат да са (или искат, но все още не са), ще ги кара да виждат проблем в мен, който аз не е задължително да чувствам, като проблем в мен, защото други хора в живота ми дори го намират за талант и сила. Така че, не, self-help-world, да обичам себе си няма да накара хора, които не обичат това в себе си, което аз обичам в себе си, да ме обикнат.
Ще срещна хора, които да го обичат обаче, когато спра да се опитвам да решавам проблем, който не е в мен. Когато осъзная, че „За всеки влак си има пътници“ и моят просто е на другия перон. Проблемът навън невинаги е проблем в нас, ако отсъства при отношенията ни с други хора. Спрете да си предписвате лекарства за болести, които някой ви вменява, че имате. Висша морална ценност било винаги да търсиш проблема първо в себе си. В теб е, да. Проблемът ти е в това, че си пингвин в Сахара! 😀