Добрите родители се познават по отношението на детето, към тях, след като то навърши (поне) 21-28 години. Тогава човек започва да формира и затвърждава собствените си възгледи, и ако родителите са били крайни и некоректни в нещо, това е моментът, в който ще стане ясно точно в какво. Преди това, детето е съвкупност от влияния и впечатления, от които цял живот ще се оттърсва (ако усети, че не прилягат на истинската му идентичност и вродена същност), това е и причината родителите да обичат периода, в който детето е съвсем малко, защото в повечето случаи, тогава то е това, което те искат да бъде.
При изграждането и проявяването на личността и на характера, започва да става ясно дали родителят наистина обича безусловно детето си или егото ще вземе превес и той ще се опита да наложи собствената си визия за живота, върху него. Има ли любов, има разбирателство, дори и в критиката и градивните разговори. Когато липсва любов и истински интерес към това, какво включва тя за всеки един човек, конфликтите и облъскването са налице. Двамата човека ще повтарят „Аз правя всичко по силите си и давам много от себе си“, но това, което дават, просто няма да е това, от което другия се нуждае, тоест – липсвал е интерес към призмата и светогледа на другия и всеки е действал от собствената си камбанария. Проектирането на Аз-а върху всички останали е най-голямата пречка за добрите взаимоотношения.