Медитацията не е за да станете извисени същества от светлина. Вие вече сте това. Медитацията е, за да се свържете с Материята, защото Духът има навика да живее извън нея. Винаги сме в главата си. В бъдещето. В миналото. В задачите за деня. В идеите и мечтите ни. Във вината от случилото се, преди години. В спомените. Във вдъхновението. И не, че е лошо човек да има въображение, но е нужно да сътвори видяното в ума, на Земята. И това няма да стане, ако не използва тялото си, а тялото си не може да използва, ако не познава и не обитава съзнателно.
Медитацията е познание за физическата обвивка, за временния кораб.
Не е единственият източник на знание за тялото обаче. Спорт, в който има високи нива на дисциплина, без тялото да се претоварва и съревновава с други, е много близо до целта от медитацията, затова и йогата е толкова популярна в последните години. Няма как да познаеш мира, спокойствието и единението със Земята, ако не познаеш тялото, нуждите му, дъха, който те поддържа жив, в него. Няма как да познаеш и успеха, ако не намериш начин да съхраниш тялото си, докато гониш върховете.
Сънят ни дава много, дава ни всичко и позволява човек да не медитира през деня и да остава жив, без да прегрява, но не пречи да създаваме условия на „сън“ (тета и делта вълни) и в будно състояние, защото това лекува тялото и подсъзнанието. Прегръща детето в нас и ни дава усещане за подкрепа, като с това става възможно да спрем да я търсим непрекъснато, отвъд нас. Много хора се оплакват, че заспиват, когато започнат да медитират. Това не е фатално. Щом си си позволил време от деня, в което да не работиш трескаво в главата си, а да слушаш дъха си, да усещаш тялото си и след това да се унесеш в сън, това е достатъчно много и тялото ти е благодарно, уверявам те.
Докато обитаваме плътни тела, ще е нужно да ги изучаваме. Да внимаваме. Да се съобразяваме. Важно е, защото това е пътят ни към материализиране на всичко висше в нас. Друг няма.
Ето и една водена медитация от мен, в случай, че ви се пътува. Препоръчвам най-много обаче, не медитациите, като моята, които разхождат въображението ти в други места и светове, а такива, които акцентират върху дъха и усещането на всяка част от тялото, за възможно най-дълго време. Те са най-лечебни и заземяващи.