Наблюдавам една практика, която не знам дали е съзнателна или се случва по естествен начин, но… доста хора с развита свръх-сетивност, или иначе казано – медиуми, са груби и резки. Особено, ако са се прочули с добрата си работа и десетки хора се стичат на вратата им ежедневно. Разбирам го. И го уважавам. И не бих им се разсърдила и за секунда, защото без да имам развити такива способности, мога да си представя какво им е.
Първо, да си сетивен е дар, но и товар и това малко хора го разбират. Ако те самите не са, няма как да го разберат. Представете си, че трябва да работите всеки ден, докато тялото ви се държи, сякаш не е получавало здрав сън последната седмица.
Информацията, която получават тези хора от една елементарна среща с човек, е като камион с боклуци, който ти се изсипва отгоре.
Боклуци, защото клиентите идват с емоционален, психически и физически товар и проблеми за разрешаване.
Нормалният човек вижда до ниво тяло, и дори тогава не знае какво да гледа (има външни белези за потенциални вътрешни проблеми), но свръх-сетивният човек разглежда няколко тела, поетапно, и ги изпитва върху себе си, тъй като сте в едно пространство и се свързвате, а другите тела са с доста по-широк радиус от физическото. Нормално е да може да ви „приеме“ за по-малко време, и да е рязък и дори груб, защото това е форма на компенсация за стените и границите, които сетивните хора, по природа, нямат.
Второ, това е много добър тест. От краткия ми опит, макар да не съм лечител, има едно усещане, което често срещам от хората и то е
„Реши проблема ми“ вместо „Помогни ми да реша проблема си“
Хората, които трудно решават проблема си, са тези, които трудно приемат нова информация и я имплементират в живота си, на практика. Същите са и леко арогантни, и макар да търсят помощта ти, имат високо достойнство и държат някой да се държи с тях по определен начин. В момента, в който този човек срещне грубия тон на лечителя, ще се обиди (обидата е да зъвърташ всичко, около себе си), и ще си тръгне недоволен, без да желае да чуе, каквото и да е било. Това е много добър начин да филтрираш хората, които наистина искат да си помогнат, от тези, които искат хапче за щастие. Защото този, който е решен да си помогне, ще остане, за да чуе знанието и информацията, която ще сподели лечителя, на всяка цена. Тоест – ще се смири, а именно смирените са истински отворените за растеж хора.
Наскоро даже попаднах на жена, която не приема хора, без да преминат двудневен курс за базисно обучение, свързано с тялото (и телата), което е на символична цена. Всеки втори бързо ще каже „Бизнес си прави жената, много хитро„, но аз толкова брилянтна идея не съм чувала, защото хората наистина имат нужда от един базов минимум на знания, свързани с устройството им, за да разберат това, което ще им кажеш след това, без да им звучи на чужд език. Също така, ако човек не желае да инвестира време в здравето си, а търси бързо решение, как се очаква да открие лек? Случи ми се същото с паник атаките. Книгата, която паписах „знае“ всичко, което аз знам по темата, и макар да е достъпна онлайн, хората все още предпочитат да питат мен. Някак да съм им го била синтезирала в две изречения. С това отношение към собственото им благосъстояние пътят ще е дълъг и болезнен.
All in all, не може, без усилия. Никой няма да ви излекува, ако не си помогнете сами. И никой няма да ви даде утеха, ако всяко нещо приемате лично и на нож, и продължавате да се тровите със собственото си Его. Чувството за обида от всичко, и всички, онеправдаността и усещането, че другите са отговорни е най-трудното за лекуване състояние, корен на много други негативни разклонения.