Clickbait заглавие, знам, умишлено е. И не, разбира се, че не смятам, че всеки гей е по-мъжествен от всеки хетеро мъж, такава генерализация би била неадекватна. Но тъй като все пак улових вниманието ти, нека поне дам още причини да не се съгласиш с мен или пък… потенциално да разбереш какво наистина се опитвам да кажа.
Всичко започна през Юли месец, тази година, докато гледах сезон след сезон на RuPaul’s Drag Race, което (за незапознатите) е реалити състезание, свързано с драг културата на запад. С две думи – мъже (хетеро, хомо или бисексуални), които обичат да се обличат в драг (женски грим, перуки и дрехи, които най-често сами си шият по време на състезанието) и се надпреварват в различни изпитания, които са им поставени от създателите на формата. Бидейки мъже, на всякакви възрасти, от всякакви раси и прослойки на обществото, със засилено влияние на женската енергия в тях, имах странното очакване всичко да е много… женско. Какво имам предвид под женско?
Нещо като друга версия на ANTM, където момичетата, които искат да станат модели драматизират по цял ден за щяло и нещяло и се разразяват гигантски драми.
Но… това почти не се случваше.
Да, имаше размятания на определения и хапливи реплики наляво-надясно, но много рядко някой приемаше толкова дълбоко нападките. Сякаш самата професия (защото това си е full-time ангажимент) изисква ниво на себеирония и липса на докачливост, за да оцелееш в бранша. Като човек, който се занимава с човешката психика, ми беше изключително любопитно да наблюдавам целия процес и самото държание на тези хора, защото е нещо, с което не се сблъсквам всеки ден. Дори написах пост по темата след един от сезоните, защото започнах да проучвам астрологически участниците. Беше ми интересно (разбира се) какви са доминиращите знаци и за моя “голяма изненада”, най-много хора от участващите бяха зодия Рак. Не беше изненада, защото Рак е с управител Луната, която е планетата, която отговаря за женската енергия в човека и когато Слънчевата мъжка идентичност (зодията) е в знак, контролиран от Луната (Рак), ако този човек се е родил в мъжко тяло… ами, нека просто кажем, че му е трудно в този свят. В най-добрия случай тези мъже са що-годе добре приети в обществото, ако са музиканти, писатели или някакъв тип артисти. С мачо разбиранията на света за това какво е да си “истински мъж” обаче, едва минават за “мъже”, отнасяйки всевъзможни нападки, за това че са “особняци с нежна душа”, каквато е истинската природа на Рак. Другият вариант е да се насилят да бъдат „мъже”, вървейки срещу природата си и дотолкова да потиснат емоциите си, че да станат безсърдечни и сурови. Има толкова много мъже, които са потиснати още в ранна детска възраст и им се налага да растат “силни и мъжествени”, преглъщайки силните си чувства. По тази причина като пораснат, много от тях си стават близки с чашката, ако не придобият и други, още по-замъгляващи усещанията за света, навици, само и само, за да избягат от реалността на света, който не ги приема такива, каквито наистина са. Най-вече защото те също не се приемат. Никога няма да забравя една индивидуална среща, която имах с момче, което имаше много Рак в картата си. Всичките му проблеми бяха свързани с това, че жените го намират за твърде лигав, романтичен и особен. Всеки човек, от своята камбанария на “щом аз добре си мачкам чувствата, значи и другите могат” би се изказал с думите “К’во ми се е разциврил, трябва да стане мъж!”. Аз го посъветвах обратното.
Не мога да живея повече в свят, в който хората ненавиждат това, което са и смятат, че са се родили “грешни” и “сбъркани”, заради усещанията и мислите, които имат.
Казах му, че трябва да се влюби в тази негова същност и да я защитава с цената на всичко. Но кой да ти каже, че можеш да защитиш себе си, вместо още веднъж да хвърлиш тухла в собственото си отражение в огледалото, само защото обществото, в което си се родил, те е научило, че не можеш да бъдеш това. Всеки “лигльо” може да бъде силен в уязвимостта си и това става, като реши да я направи неговата сила.
Толкова съм щастлива, че светът ни се “извращава” дотолкова, че всъщност… скоро наистина ще заприлича на място, което бих нарекла “нормално”. Защото е нормално един мъж да може да има свободата да се облича в женски дрехи, да се гримира, да се занимава с изкуство, да рисува, да харесва да готви, да иска помощ, да е чувствителен, да се занимава с дизайн, да пише, да е поет, да пее, да се занимава с всичко що е “женско” в този свят, без да се притеснява, че се е родил в мъжко тяло. За мен това е нормално. И самият факт, че толкова много мъже в това предаване са Раци само доказва колко щастие извира от този избор. Алекзандър Стайнберг е зодия Рак, с Меркурий и Марс (втората мъжка планета) отново в Рак и Б-Л-Е-С-Т-И и свети, когато е Sasha Velour (драг персонажът му) на сцената. И аз грея от щастие, когато наблюдавам как пълният потенциал на някой се разгръща пред очите ми, без спирачките на общоприетите норми. Просто е красиво, прекрасно, изпълващо чувство. И съм егоистична и искам да го чувствам по-често.
Затова смятам, че мъжете (всички мъже!) трябва да започнат да бъдат това, което усещат, че са най-дълбоко в сърцевината си. А всички ние, мъже и жени, в сърцевината си имаме двете енергии, преплетени една в друга. Най-тежкото бреме на нашият свят е разделението на мъже и жени. Не говоря за енергиите, говоря за пола, който би трябвало да означава, че само едната от тези енергии ни е присъща, но не и другата. Това създава огромен проблем. Това е колективната „сянка” на човечеството.
В психологията имаме „потисната идентичност” или „сянка” и за мъжете тя е женската същност, а за жените е мъжката. И най-често, неприемайки двете като равносилни и еднакво важни, те започват да се изкривяват, точно както индивидуалните сенки. Ако една енергия почернява, ако помътнява и се деформира до негативна проява, то е защото е репресирана и мачкана. Един човек, който ще избере да обиди, нагруби, удари, доминира или дори убие друг човек (негативна мъжка енергия) или да манипулира, лъже, драматизира, изнудва, задушава, ревнува и се държи като лунатик (негативна женска енергия) ще е човек, който има толкова силна нужда да бъде свободен да бъде това, което наистина е (и двете енергии в едно), че ще се мрази, че някой го е лишил от тази свобода, затова ще си я търси по задкулисен начин. Но има и друг избор и това е да я присвои, да си я вземе обратно и да бъде цял отново, без да се крие. Така ще спаси себе си и всички останали, които ще имат досег с него. Няма как да избереш да живееш живот в лъжа, вместо автентичност и да очакваш, че това ще е един добър живот.
И имам чувството, че мъжете, които са интегрирали своята женска енергия и не се страхуват от нея: гейове (макар че и сред тях има доста хомофоби), както и хора на изкуството, са в пъти по-балансирани в изявата на двете, и мъжката и женската. От там идва и controversial заглавието ми. За последните две години се запознах с три Рачета, двама от които много близки приятели на Ира, а другият е съквартирантът ми.
По стандартите на обществото приличат на „меки китки” (този прекрасен епитет), но това са едни от най-мъжествените мъже, които познавам.
Те са аморфни, в най-добрия смисъл. Женската енергия в тях протича чисто и не се изкривява, а мъжката им енергия си е налична чиста, без нужда от себедоказване, така че в крайна сметка, са доста по-балансирани от „средностатистическия мъж”. А аз познавам и наблюдавам и него. Като започнем от баща ми, през всичките ми роднини, приятели на семейството, приятели момчета в училище и университета, преподаватели, партньорите ми досега и други хора, с които съм работила и имала нещо общо, може да се каже, че имам „представителна извадка”. И най-тъжното е, че всички тези мъже, стараейки се да бъдат „мъже” (по общоприетата представа), много често бутилират дотолкова женската си същност, че тя залива като цунами тях и хората в живота им, в много неочаквани моменти. Точно заради същото доста от тях в момента са обиждани от жени, които ги наричат „пу*ки”, защото много мъже с потисната женска идентичност, започват да я изкарват по изкривен начин и тя се превръща в манипулация, лъжа, свръх емоционалност, заядливост, обидчивост и куп други красиви качества на ниското проявление на Луната. И никой не е подготвен за това, нито е виновен, защото така са ни възпитали.
Жената в жената се запознава с мъжа в мъжа и започват взаимоотношения. Нито той, нито тя знаят, че и двамата имат мъж и жена в себе си, но заедно започват играта на „аз съм мъжа, а ти си жената”, което неминуемо в един момент се превръща в жена доминатор и мъж под чехъл ИЛИ мъж насилник и жена жертва ИЛИ два остри камъка, които цял живот се мелят един друг ИЛИ два меки плазмодии, които живеят пасивно в безтегловност ИЛИ страхотна симбиоза от всички, редуващи се, до влизане в лудницата… или в гроба.
А колко по-чисто би протичала всяка една, ако не е парализирана от нуждата да бъдем „други”, да се насилваме да бъдем „пола, с който сме се родили” или пък умишлено и всячески да бягаме от него. Ако можем да бъдем и двете, можем да имаме нормални взаимоотношения, да си разделяме ролите по равно, да си сменяме ролите периодично, за да няма нужда да изригват като вулкан и да унищожават любовта, която ни е събрала. Като човек, който има очи и уши и анализира животите на всички в заобикалящия ме свят, мога да кажа, че дисбалансът на тези две енергии в човека е именно причината за проблемите на междуличностно, както и на глобално ниво. Оттам насетне вие избирате дали ще приемете тази информация или ще я отхвърлите. Дали ще подстрекавате физическото разделение или ще виждате истината, отвъд материята. В крайна сметка, нервите са си ваши. Счупените взаимоотношения също.