Може да съм queer, с особени интереси и начин на живот, но в други отношения съм стриктно консервативна. Тоест, по-скоро спазвам консервативни нагласи, но причините ми остават доста… езотерични. Става въпрос за енергийната чистота.
Не е имало по-важно нещо, което да науча, за годините ми на тази Земя, от това да поддържам чистота във взаимоотношенията си с хората и да не се замесвам (което е по-буквално, отколкото ни се струва) с хора, с които не бих споделила и тялото си. Докарах си много проблеми на главата в последните десет години, въвличайки се във връзки, с хора, чиито избори оставят отпечатък и върху мен, искам или не. Като полиаморен човек, всички смятат, че съм полигамна, от което следва и „развратна„, което не може да е по-далеч от истината. Благодарение на един от последните епизоди на Jubilee, в който бяха събрали sex workers (проститутки или порно актьори и актриси) и пастори, осъзнах нещо много интересно за себе си… аз всъщност съм крайно нетолерантна към първите, дори повече отколкото съм отблъсната от идеите на вторите, които винаги съм смятала за фанатични.
За мен тялото е нещо много свещено. Все повече разбирам защо религиите поддържат идеята за секс, след брак, нещо на което се смеех преди години.
Ограничените ни разбирания пораждат ограничени и често, неособено благоприятни за нас, избори. Винаги гледаме на тялото, като на физически обект. Ако правиш любов с човек, единственото което трябва да направиш, за да го „отмиеш“ от себе си, е да си вземеш душ. Това обаче не е точно така, защото обменът се случва на много нива, най-вече енергиен, преди въобще да се превърне във физически. Тялото е елемент Земя (най-общо казано), но емоциите са елемент Вода, а мислите – Въдух. Два предмета, две кубчета залепени едно до друго не се смесват, но как делиш вода от вода? И въздух от въздух? Как възпрепятстваш смесването им? Не можеш. Затова и работата на хора, които „продават тялото си“ ми се струва… много, много, много замърсяваща. Не казвам, че хората са неморални, не казвам, че са лоши, нито че са глупави, просто не са в досег с другите си тела и това им дава свобода да се свързват с множество хора, без оглед на последиците от това.
Виждали сте как двама партньори, живеейки дълго време заедно, започват да приличат един на друг. Виждате как стопани заприличват на любимците си и обратното. Виждате как детето попива от родителите си модели на поведение. Наблюдавали сте върху себе си, влиянието на приятелите ви и как започвате да говорите и да мислите, като тях, ако общувате често. Този енергиен обмен е „видим“, ако погледнем фактологично реалността и опита. Можем да се залъжем, че мимолетна среща няма да остави сериозен отпечатък върху нас, но сексуалният контакт не може да се сравни с това да си купиш ябълки от магазина, и касиера да ти ги подаде (всъщност и върху тях бива оставен „невидим“ отпечатък). По време на секс хората са отворени, защото само така може да се случи той.
И когато един мъж или една жена, е отворен и приемащ чуждата енергия, спрямо хора, които в някои случаи вижда за пръв път, това е меко казано опасно. One-night-stand културата, или попълването на емоцинонални нужди със секс, или превръщането на секса в професия, е за мен страшно плашещо.
Приемете, че всеки ваш контакт, с каквото и да е, човек, растение, животно, място, камък, молив, носи информация. Всичко има памет. Медиумите разчитат именно на него, за да се свързват с минали събития или хора, затова мнозина са известни с това, че ви казват да си носите камъче или монета, която сте държали известно време в ръка. Или е на ваш близък, или починал роднина. Има и такива, които се свързват с информационното поле, без да е нужно да се свързват с физически обект. Тъй като отвореното трето око позволява човек да вижда отвъд физическите форми, те виждат всички слоеве, всички тела, миналото и бъдещето, паралелни животи и инкарнации и така нататък. Един добър медиум може много ясно да види всички сексуални партньори на един човек, защото те най-често са все още в него. Както храната, която поглъщаме съставлява и изгражда тялото ни (като тя носи също и енергиен заряд, освен химичен състав), така и контактите ни със заобикалящата ни среда, определят до голяма степен това, в което ще се превърнем.
Аз самата, като човек, който се среща(ше) с хора всяка седмица, съм изпитвала този обмен върху собственото си тяло. Някои клиенти ме зареждат, други ме разболяват за следващите два дни. Нямах енергийни защити, защото не мога да черпя знание за темите, които ги вълнуват, ако не се свържа с тях. Тялото ми беше подложено на големи флуксации и ми отнемаше немалко време да се възстановя в някои, отделни случаи. Представете си сега какво е да си интимен с някого. Колко повече от енергията му поглъщаш и приемаш в себе си, и правиш част от себе си. Това е нещо, което никога няма да приема за нормално, още по-малко здравословно. Да, мнозина няма да усещат тези промени, както аз или някой друг чувствителен човек би ги усетил, но това не означава, че те не са настъпили. Означава просто, че човекът не е съзнателен за тях.
По отношение на полиаморията, тя е различна при всеки, който я практикува. Аз лично не правя любов с никой друг, освен с партньора ми. Свързана съм физически обаче (гушкане, държене за ръка, целувки по бузите) с още един човек, който обаче също познавам от много години, и на когото имам доверие и познавам. Някои хора биха се изсмяли на описанието ми за „свързана съм физически„, което включва неща, които те ежедневно правят с приятели, познати, дори непознати (движението free hugs или eye-to-eye срещите, в които непознати се гледат една минута в очите, което съм правила веднъж и щях да колабирам..), но аз наистина внимавам с кого имам физически контакт. Близките ми ме познават, като доста дистанциран и негушлив човек (освен партньора ми, разбира се), и макар да е обидно за тях понякога, съм длъжна да внимавам, защото освен с моите емоции, мисли и чувства, ще ми се наложи да се справям и с чуждите. Не казвам, че не прегръщам само „лоши хора“, защото приятелите ми са ми приятели именно, защото виждам чистота в тях, но не прегръщам често, защото за мен това е терапевтична практика, а не нещо повърхностно. Прегръдката, целувката, държенето за ръка, гледането в очите на някого, сексът, това са все дълбоки преживявания и форми на интимност, които свързват душите и създават обмен. Много е важно да тече обмен единствено между двама човека, които са чисти един спрямо друг. Защото, когато има обмен, но има недоверие или лъжа, или нечисти, задни мисли, тялото се разболява, психиката също.
Докато не се научим как да се грижим за физическата и нефизическата си същност, ще страдаме, и дори няма да подозираме защо ни се случват нещата, които изживяваме. Човеците сме толкова фини инструменти, а това което масово правим със собствените си тела е еквивалентно на това да хвърляме цигулка по стълбища, след което отгоре на всичко очакваме да свири правилно.