Много мислих по темата и си струва да се снима клип за Скорпион и проблемите, които често среща в живота си, защото са и най-наболелите в практиката ми. При мен 80% от хората, които идват са или изтощени и натоварени безкрайно от Плутонианец, в един или друг момент от живота си, или са Плутонианци, които никой не разбира и не усеща. Първо искам да натъртя, че всеки има Скорпион в себе си, колкото и да не му се иска да си го признае или види, като истина.
Тази част от нас, този архетип, е отровата. Нека така го наречем, но искам да кажа веднага, че асоциации с негативен характер са напълно излишни.
Много от вас се лекуват именно чрез отрова, само че в такова количество, което действа като лекарство.
Точно в това е ключът, но нека започна от по-далеч.
Призмата на Скорпион е нещо много специфично и бих казала… гротеско романтично. Какво знаем за него?
Първо, той е воден знак, контролиран обаче от огнена планета. Дори само с тази информация вече знаем, че емоциите при този знак излизат по изкривен начин. Няма я тихата, затворена и интровертна уязвимост и плач, имаме силен страх, усещане за болка и недостатъчност, парализиращ ужас от предателство (защото винаги в семейството е имало такова и Скорпион няма добър пример в живота си за спокойствие и хармония) и всичко това излиза под формата на параноя, гняв и нерядко – лудост. Но има и нещо друго, което е още по-страшно. Фиксираните знаци в астрологията са четири и те са създадени да задържат и да НЕ променят, тоест – при Скорпион имаме една силна непримиримост, която не търпи поправка.
Да кажеш на Скорпион да чувства (тяхната сила, тяхното призвание) нещо по различен начин,
е като да кажеш на паяк да не реагира на заплетена в мрежите му муха. Инстинкт е, той не се контролира.
Скорпион не знае кога влиза в чувствата си и потъва в тях, усеща се чак, когато нещата вече са ескалирали толкова, че рискува да опропасти живота си, или чуждия, безвъзвратно. И тук анализът ми се разклонява в две посоки. Едната е, че Скорпион обича всичко това, а другата е, че Скорпион мрази всичко това. Защото трябва да си припомним откъде идва – от Везни. Следователно в него има една силна част, която го прави природно хармоничен, желаещ мир, спокойствие, любов, любов, любов, любов, нежност, красота, взаимност, разбиране, вечност, обмен. В неговата глава рядко може да повярва, че той не дава всичко от себе си в едни взаимоотношения. За себе си той знае, че е най-отдаденият, най-съобразителният, най-жертващият се, най-посветеният. От другата страна обаче се намесва същинският Скорпион, който обаче вижда тази перфектна картинка на Везни, това усмихнато семейство в лъскавото списание, тези перфектни на вид отношения и казва с присвити очи „Да, бе, наистина ли? Picture-fuckin-perfect. Я да видя колко сте перфектни и влюбени и сродни души, когато нещата загрубеят...“
И това е брънката съмнение, което прави Скорпион най-шизофреничния знак.
Той изглежда толкова посветен на любовта и това тя да е вечна, и толкова посветен на това да я съсипе, в същото време.
Обаче това също не е така, защото той ще каже – „Не, това не е парадокс. Само една любов, която не може да бъде разрушена и с най-силното оръдие, е истинска, затова ще създам това оръдие и ще го ползвам, докато не видя истинските лица на всички в живота ми.“ Затова и Скорпион е един от малкото знаци, които нямат проблем с отношението и поведението си. Ако ги питате дали смятат силните си реакции за проблематични, ще ви кажат „Не, но са доста проблематични за хората в живота ми“. Тоест Скорпион взима идеала на Везни в себе си, търсенето на перфектното партньорство, и иска да го отведе на съвсем ново равнище – иска да направи любовта ултимативна. Безсмъртна. Безусловна. Но заедно с това свое желание, най-често това което прави е да отчужди всички хора от себе си. Затова го определих, като „гротеско романтичен“ знак. Има най-чисти намерения и подбуди, но проявата им излиза по най-черния възможен начин. Четейки всичко това, един Скорпион, ще изпитва задоволство и гордост, чувствайки се сякаш е съвсем нормално Любовта да е борба. Да е нещо, което се извоюва и доказва. Аз може да съм Риби, да съм Рак, да съм Овен и Водолей, но малко хора знаят, че съм Венера в осми дом, в квадрат с Плутон. Моите взаимоотношения с партньорите ми държа да са дълбоки и партньорите ми, държа да са Плутонианци, колкото и другите части от мен да се опитват да ме отклонят от този избор.
Отровата в мен винаги ще търси отровата в другия, защото отровата е Истината, в очите на Скорпиона,
особено по отношение на любовта (нека не припомням историята на Ромео и Жулиета).
В по-буквален и битов смисъл (макар че Скорпион никога не живее на повърхността, защото му е безсмислено и скучно там) Скорпион е trouble maker и с това се слави повсеместно. Дори и хора, които не вярват в астрологията стоят далеч от Скорпиони. За всеки случай. И е нормално. Човечеството обича да стои далеч от истината. Далеч от дълбоките си страхове. Далеч от травмите си, които ги контролират, без дори да осъзнават. Далеч от идеята за смъртта и всичко свързано с нея. Далеч от дъждовно време. Далеч от такава, почти фанатична отдаденост и посветеност на партньора, която прави живота невъзможен, ако двамата не са заедно. Далеч от мистериите и конспирациите в този свят. Далеч от убийствата и насилието, които са точно толкова реални, колкото и това, че някой е намерил лекарство за Алцхаймер.
Имайте предвид, че където има Скорпион, и колкото по-силен е той,
толкова повече фалш и залитане към „светлината“ има.
Духовността била светла и единствено светла, но малцина знаят, че за да стигнеш до каквото и да е било просветлено ниво, е нужно да преминеш през ада, по-известно в духовните среди, като Dark night of the soul. На портите на Рая не стоят ангели, а стои Дяволът всъщност. Някой който Бог е създал, за да му служи и да пресява хората, които ще преминат през тези порти. Защото как доказваш вярата си, ако Дяволът се изправи, пред теб, в цялата си сила и мощ, и ти се насереш в гащите? Къде отиде Бог и подкрепата и закрилата му? Ангелите ти изкара Дявола, казваш. Този, на когото ангелите толкова лесно му излитат, има да се връща на Земята още много пъти, преди наистина да разбере, че когато след смъртта му попадне на тъмно място, това не е защото Бог го е оставил, а защото Бог иска да се увери, че вярата на този човек е по-силна. Изправи ли се Дяволът пред теб и ти махеш с ръка, с чисто, а не свито сърце, и му кажеш „Ти не си реален, ти не си Истината“, той като спукан балон ще изхвърчи сбръчкан и картинката ще светне.
Точно това очаква Скорпион от теб.
Понякога е съзнателен за процеса, понякога не. Но той, като архетип, създаден от същия източник, който е създал и Везни или Телец, Венерините същности, има право и място на този свят, точно колкото всеки друг. Когато масово хората имат проблеми със сферата на Плутон това какво означава? Че те са повърхностни. Че нямат вяра. Че не познават Истината. Че се поддават на собствените си страхове. Че мислят само за личната си изгода. Че те са емоционалните всъщност и нямат непоклатими убеждения. Че Духът не е силен в тях, а Плътта е (припомнете си астрологичния глиф на Плутон и значението му). Защото Скорпион, който не те напряга, дори и да ти е опрял нож в гърлото, е Скорпион, който след секунда ще се разсмее, защото не му е минал номерът. Той не иска да те е страх от него, точно обратното, той иска да виждаш нежността, зад яростта. Иска да вижда, че имаш неговите рентгенови очи.
Че няма нещо, което той да направи, което да те накара да се откажеш от него.
Много хора интерпретират това, като мазохизъм. Вярата не е мазохизъм, защото във вярата няма болка, следователно мазохизмът не може да е фактор. За да има мазохизъм, тряба да има нанесена вреда, щета. Скорпион не ти нанася вреда, той те лекува от собствените ти ограничения.
В същото време обаче…
Масово Скорпионите са не просто некомпетентни и неинформирани, но и просто животни, в най-буквален смисъл. Това, което описвах досега е Скорпионът Орел, рядък вид, застрашен от изчезване. Затова и хората са в правото си да се пазят от повечето представители на този знак, защото той е толкова инстинктивен, че сам не знае каква е мисията му, просто се пуска по емоциите си, отравя се от собственото си жило и после се сърди на всички, че не носят и на едно убождане.
Незрелият Скорпион е еквивалент на учител по плуване, който на първия урок те блъска във водата и ти се смее,
докато ти го гледаш размазан под вода, давейки се.
На него не му пука, че се давиш, той знае, че най-силните оцеляват, какво означава едно физическо тяло по-малко, ако то няма качествата да се справя с трудния ни свят? Не му пука, че изпитваш ужас и се чувстваш предаден, най-накрая чувстваш това, което той чувства цял живот. И разбира се, най-малко му пука, че ако все пак се научиш да плуваш и излезеш жив от водата, ще си травмиран доживот. Всъщност вместо да те е научил на доверие и на това да плуваш, по-скоро те е научил да не се доверяваш на никого и да не влизаш във вода никога повече. Него това не го интересува обаче, защото е неосъзнат. Понеже Скорпион се ражда в травма, или изпитва травма в ранно детство, той е точно това – бутнат във вода, оставен да се удави или да оцелее. Оцелява, най-често, но счупен и осакатен, но и това убягва от призмата му. Осакатен е най-вече от чувство за емпатия. Понеже всички проектират, това което Скорпион проектира върху другите е собствената си сила и инстинкт за оцеляване в неблагоприятни условия. И когато те вижда да получаваш искрен ужас от това, че той си играе и прави сценки, които да ти създават страх, искрено се забавлява, защото си мисли, че и ти като него, играеш и се забавляваш и изпитваш тази „приятна тръпка„. Бавно обаче разбира, че хората в живота му не са с тази броня, с която той живее цял живот по неволя. Той си сипва отрова, вместо вода, всеки ден (преносно и буквално, защото Скорпион обича да пие, пуши или друса, и то дългосрочно, без опит да отказва вредния навик) и отгоре на всичко ти се пъчи и казва ехидно „Виж ме, здрав съм, прав съм, жив съм, а ти с твоята чиста вода как си?“. И когато реши, от скука, да ти смени водата с един шот отрова от неговата, и ти почти не умираш от това, на него му е смешно. Ама направо еуфорично забавно! От този тип Скорпиони, които не осъзнават отровата си, наистина странете, защото те могат да се сърдят, че им се сърдите. Могат да се нараняват, че се наранявате от думите и действията им. Могат да ви обвиняват, че ги обвинявате, но явно не виждат себе си ясно. Те също са се вживели в ролята на Спасител, в ролята на Орела, но те не са него.
Истинският Орел знае мястото, времето и подхода.
И когато Орелът види, че близките му се пържат, макар и на градус, който няма да го накара дори да си отмести ръката, той ще ги свали от котлона и ще им каже „Извинявай, не е сега моментът. Явно трябва да е по-постепенно, за да не се нараниш.“ И точно тук Скорпион гради Телец в себе си. Скорпион не трябва да става мил, нежен, сладникав, обсебен от материалния свят и удоволствията в него, Скорпион просто е нужно да стане търпелив и съобразителен. Да съобрази, че не може някой да скочи десет нива на издръжливост, само защото му се налага. Шоковата, катарзисна промяна, е нетрайна. Самият той е пример за това. Може да е издръжлив, но е попил и горчилка, която сега сее по пътя си, където и да отиде. Докато някъде там, има човек, който е по-издръжлив и от него, но е градил бавно, без резки скокове, и е останал с чиста вяра в себе си.
Орелът иска всеки да мине по пътя на този човек, а не по неговия път, защото знае какво му е взело това.
Орелът не иска всички да се учат да не се страхуват, като ги хвърли в страховете им, той иска да върви с факла до тях, и когато те му кажат, че са готови, да ги пусне сами напред и да я угаси. Ако се паникьосат, той пак ще я запали.
Орелът не иска хората да стигнат до Рая разкъсани на хиляди парчета. Той иска те да стигнат там цели, макар и да са минали през Ада.
Затова, ако си мислите, че сте Орел, задайте си въпроса „Аз хвърлям ли близките ми в ужасяващи за тях (за ТЯХ, не за мен, ужасяващи според ТЯХ) ситуации, без да им давам избор дали да участват или не?“ Ако отговорът е „Да„, Орелът е далеч. Ако отговорът е „Не, опипвам почвата, правя тест, и ако човека не откликне или изменям подхода си, или го оставям сам да потърси път към тази сфера, никога не го насилвам„, значи сте във високо проявление на Скорпион. Ако сте в ниско, само връзка с друг Скорпион, може да задоволи нуждата от ежедневна отрова и на двамата. Всички ще мислят, че сте конфликтна двойка, но вие ще се чувствате добре, защото така ще валидирате един пред друг силните си чувства и изкривена форма на лоялност.
Но… не е готино и смело да показваш колко си преживял и да доказваш колко те е счупило това, макар да се чувстваш по-силен, благодарение на преживяното.
Не е готино и смело да премълчаваш всичко и след това да го изливаш в удобен момент, за да вземеш победата, защото чия е тази победа, ако има губещи?
Не е готино и смело да наказваш другите, за грешките които са били направени в твоя живот и ти си отнесъл последствията им. Жалко и малодушно е.
Готино и смело, и най-вече любящо, е да покажеш колко си преживял и да докажеш,
че има друг начин хората да добият сила, защото знаеш какво ти е взело да се научиш да бъдеш смел по неволя.
Като човек, който е бил и от двете страни, и все още се бори с Всички-Други-Са-Виновни-И-Никой-Не-Ме-Разбира-Скорпионът в мен и този, който е поел пълна отговорност да изчисти кармичните си обремености, като не навлича допълнителни страдания на други хора в живота си, които не търсят това, мога да кажа, че… борбата е тежка. Но това никога няма да е оправдание за това да дам на човека, който най-много ме обича, най-горчивата ябълка. Не е нужно да го тествам, защото да тестваш да залагаш капани, е ти самият да нямаш вяра. Искаш от някой да докаже Вярата си в Любовта, докато ти сам се съмняваш в нея. Няма как да се хвана на този капан. Ще спра да предавам себе си и да се съмнявам в Любовта и това ще ми даде криле. Питайте който и да е Скорпион дали думи и дела му дават мир и спокойствие и градят доверие. Ако е искрен, ще ви каже, че нищо не му дава мир и спокойствие и усещане за доверие. Защото ако има нещо, от което трябва да се отучи, и то е по Везни, е това да очаква другия да направи първата стъпка. Напротив. Скорпион трябва да направи първата стъпка и да спре да очаква, че другите няма да го предадат. Той трябва да си позволи любов, за да се научи да я вижда. Той трябва да изплаче болката от недоверието си в живота, за да се отвори и довери отново. Инстинктивната нужда да рови в болните места на другите е неосъзнатата потребност да надникне в себе си, и да се изчисти отвътре навън. И когато отвори очи, ще установи, че и отвън вече всичко е чисто, а петната са били от вътрешната страна на очилата му.