Вярвам, че човек най-много страда от отказа си да се движи. И движение в буквален смисъл, точно колкото и метафорично, метафизично и психологически. Не сме с корени, защо постоянно си седим „в пещерата“ на познатото? Не е „нашето“ отдавна, и ни вреди, но си мислим и се самоубеждаваме, че е и че едва ли не имаме някакъв неписан дълг към това семейство, тази държава, този човек, това работно място, тази философия и начин на живот… глупости. Долна манипулация на страха в нас, който оставяме да си фантазира морални и философски доводи, в подкрепа на пещерния ни живот. Движете се, хора, застоялата вода е блато!
В случай, че все пак решите да се размърдате от стагнираната си призма, внимавайте с продавачите на „щастие“, които обещават чудеса. Всеки, който вярва, че ще промени живота ви за една седмица или дори месец време, иска парите ви, останалото е измислица. Истинската промяна отнема години бавно и незабележимо за тялото и психиката изменяне на условията към по-подходящи и благоприятни такива. Всичко „катарзисно“ изглежда като пряк път, но действа със същия йо-йо ефект, познат от диетите.
Бързото винаги е ненадеждно, неслучайно в известната басня костенурката е победителят в състезанието си със заека.
И ние си имаме такава поговорка за бързата работа, която най-често е срам за майстора. Бърз, но и точен можеш да бъдеш, само когато си се научил да вършиш нещо бавно и качествено и постепенно с опита си добил скорост. С всичко е така, затова и хората страдат. Всеки търси хапчето, което да купи, да изпие, и всичко да е наред. Затова и профилактиката ни куца, мислим за проблема чак, когато почука на вратата ни. Не ни е виновен никой, че когато е било време за работа, сме си почивали.
Не търсете причините в кармата, в Бог или гените си, оправданията само ще удължат периода на страдание. Just get your shit together.