ДухПсихологияРодителствоСподелена отговорност

Детето ви ще се роди с определени дадености, които дават наклон в посока оптимизъм или негативизъм, себекритика, увереност или самовлюбеност, виталност или ниска енергия, общителност или затвореност, амбиция или пасивност, материализъм или духовен уклон, и това са все неща, над които вие никога няма да имате контрол.

Излишно е да се обвинявате за „тъмните му мисли“, защото те идват с филтъра му, не идват следствие на възпитанието или отношението ви.
Излишно е и да се възгордявате по същата логика, защото талантите са развити от душата в предишни инкарнации.

Като цяло би било най-добре да се дистанцирате от идеята, че детето ви е плод на вашите действия и поведение, защото дори това да е така в някаква степен, не е факт в генерален план. Психологията отрича това и претендира, че всяко ваше съзнателно (или не) действие, по някакъв начин „програмира“ детето ви в ранните му години, което просто не е вярно. Детето е „програмирано“ преди да е мисъл в главата ви. Дори преди вашия живот на тази Земя. Заедно с него сте екип, не сте в йерархично построяване. Да, ще забележите сходства, но това се дължи на закона за енергиен резонанс, който никой не може да анулира. Ако искате то да има качества, които предпочитате, развийте ги в себе си първо, и те ще се репликират в него автоматично (но в различна сфера). Само това е формата на контрол, която можете да упражнявате. Заедно със сходствата ще забележите обаче и значителни различия, на база другия закон за комплиментарност. Двата не се изключват взаимно, всичко е симбиотично и цяло.

Въпросът е – Защо изпитвате толкова силна тревожност?
Защо живеете с усещането, че това дете цял живот ще бъде ваша отговорност?
Отговорът е прост и звучи парадоксално – заради силно Его.

Его принципа в човека има мисия да съхрани тялото и психиката, но идва с минуса, че за целта завърта всичко, около себе си. Да завъртиш всичко около себе си означава да отречеш външните фактори, да не говорим – невидимия ред. Това води до усещане за свръх отговорност в умопомрачителна комбинация с ниска вяра. Всичко това е рецепта за трескав ум, безсънни нощи, безпочвени притеснения и много, много, много голямо количество, поглъщаща, задушаваща и завладяваща всяка клетка на тялото… вина. Това не е живот, и с право не ни е позволено да живеем така и се разболяваме, защото човек е в клопката на Егото. На материята. На плътта. На страха. В капан на животинската си, тленна природа.

Човек е щастлив, деен, най-силен и продуктивен само когато въплъти безусловна вяра. Тя лекува всяка болка, всяка травма, всяка страхова мисъл, всяко „нещастие и инцидент“. Тя е източникът на живот и творчество. Загубим ли я, губим всичко.

Затова вдигнете глава, отворете рамене и вдишайте дълбоко. Издишайте целия страх, който е полепнал, като катран, по енергийното ви тяло. Той не ви принадлежи. Принадлежи единствено на плътта. Вие имате контрол над кораба, който населявате, не той над вас.

2019 © Ванеса Виденова. 2019. Изработка на сайт – Gopchi Ltd.