Преди няколко месеца попаднах на гигантски фикус, изхвърлен близо до контейнер. Като видях, че е просто поизсъхнал и станал много дълъг (беше почти пет метра) и разклонен, заподозрях, че на хората просто не им се е занимавало да го пресадят, или пък е бил в офис или магазин, който е затворил, или пък на стара жена, която е починала и роднините разпродават и изхвърлят на посоки. Какъвто и да беше случаят, растението си беше живо, просто занемарено. Извиках Ира с колата, за да го вземем, а тя миланката ми се връзва на всяка неадекватна идея, като това да бъркаме в кофите и да мъкнем гигантски растения, които да се чудим как да „сгънем“ на задната седалка.
Прибирайки се влязох в кварталния магазин за цветя, защото жената там ми е помагала много пъти с растенията ми, и я попитах дали да го пресадя, или да пробвам да срежа листата (на правилното място, разбира се, така че да имат шанс да пуснат корен) и да ги пресадя след това. Тя изрично ми забрани да правя второто, защото
„Фикусите почти никога не пускат корени, ако го нарежеш ще трябва скоро да го изхвърлиш!“
Качих растението в апартамента и го разпънах и се оказа, че заема цялата стая. Нямах идея как и къде да го сложа въобще, затова реших все пак, напук на съвета на човека, който се занимава с това от години, да срежа листата, малко преди хващането им към стъблото, и да ги сложа в няколко вази с вода, за да пуснат коренчета. Информирах се от много други източници, че ако водата се сменя през три дни (защото кислорода се изчерпва), листата би трябвало да пуснат корени.
Нарязах и сложих във вази всички близо 20 гигантски листа. Отбелязах в календара си датите за смяна на вода и останалото… беше търпение и вяра.
Първите две-три седмици – нищо. Абсолютно нищо. Жената беше права, мислех си, убих го това растение, вместо да го спася. След още седмица обаче започнах да забелязвам как в дъното на стъблото започват да излизат едни малки бели „червейчета“ – коренчета. И сега, месеци по-късно, в които методично през три-четири дни сменям водата с нова, но престояла един ден вода (за да няма хлор), вече всички листа, до едно, са пуснали корени и то дълги и дебели. Няколко листа вече засадих и се развиват прекрасно. Другите ги изчаквам да развият още корени, за да ги сложа заедно в една гиганска керамична саксия.
.Цялото това изживяване ми напомни за това, че някои победи изискват повече време. Много повече време. Да не говорим за резултатите, които са нулеви и обезкуражаващи в първите няколко етапа (за някои неща – години). Но ако Телец, знакът управител на всичко свързано с растителния свят, ни учи на нещо, то е да бъдем постоянни, търпеливи и да имаме вяра в процеса. Благата на Венера не идват само с желание, знание и талант, идват най-вече с постоянство. Телец не се отказва, когато гони цел. Хората може да го виждат, като костенурка, но както знаем – тя побеждава заека, и не се съмнява и за секунда, че това ще е така, макар да вижда, че той тича много по-бързо от нея. На Телец не му е нужно да вярва дори, той просто знае. Тази убеденост, която някои наричат инат, е същото това посвещаване и упорство, което рано или късно дава своите награди. Сладкият плод е последното нещо, което израства на дървото, и то дълги години, след засаждането му. Който знае това, може да изтърпи много, без да пада духом.