Късогледството не е проблем, то е решение. Тялото никога не работи срещу нас, винаги работи ЗА нас, защото е в екип с ума и желанията ни, независимо дали са осъзнати или не.
Когато един човек се интересува твърде много от това какво е редно, кое е правилно, кое ще е в полза на другите, как ще изглежда той в чуждите очи, кое е важно и потребно за всеки друг, освен него, как да бъде перфектен за всеки, когото срещне, тялото реагира, и в опит да се съхрани, ограничава полето на видимост и ни концентрира върху най-важното, което сме ние самите. Неслучайно проблемите със зрението са и белег на старостта, при мнозина, защото енергията ни започва да се изразходва твърде лесно и бързо, и е нужно да я съхраняваме и използваме първо за себе си, след това в мисли за всички останали.
Слагайки очила, с които да „преборим проблема“ обаче, отказваме да „видим“ истинския му корен, и отново започваме да се концентрираме извънредно много върху другите, просто защото… отново можем. Тялото е на ред за пореден път обаче и както две години сме били с мълък диоптър, така след слагане на очила, качваме няколко за броени месеци. Защото то се опитва да компенсира онова, което външно се опитва да „лекува“ състоянието. Няма как обаче, защото ние оставаме концентрирани върху хората. Върху реакциите им, мислите им, думите им, изражението им, отношението им. Всичко това, освен влошаване на късогледството, води до второстепенен проблем, който най-често е свързан с проблеми в коремната област, защото напрежението се складира там и изразява с хронично подуване, стягане и разстроен стомах.
Ако хвърлим очилата няма да можем да се справяме сами в този свят… но може би това е целта. Поне за малко, да разчитаме на другите, вместо те вечно на нас. Да погледнем собственото си тяло, собствените си нужди и потребности, и да си обърнем внимание, така че да няма нужда тялото ни да ни балансира, създавайки ни „проблеми„.