АстрологияПсихология„Не“ е пълноценен отговор

Много обичам хората да маскират командите си като въпроси. “Можеш ли да ми помогнеш?” веднага трябва да бъде срещнато с “Разбира се” и дохвърчаване от края на света за да посветя цялото си време и внимание на нещото, за което имаш нужда от помощ. Сякаш, за да не звучим все едно нареждаме е нужно да сложим едно въпросително значе на края на изречението си, и всичко е наред! На въпрос като “Би ли ми наляла чаша вода?”, отговаряйки спокойно “Не”, преценила че в момента това ще ме разконцентрира от процеса, който извършвам (най-често писане), наблюдаваме ококорен и укорителен поглед, в който се чете “Не стига, че те моля най-учтиво, ами и не искаш да го направиш?!” или пък директно думите “Как така не?” или “Защо?”.

Чакай, чакай сега малко.
Дай да върнем лентата назад.
Аз ли не разбрах нещо или мисля, че ми беше зададен въпрос?

Искаш ли да пробваш тази супа?” – “Не, мерси” казвам, след което следва – “О, пробвай я! Моля те! Страхотна е! Ще видиш! Ще ме обидиш иначе!”
Петнадесет минути по-късно все още не искам да пробвам супата ти, а желанието ми въобще да споделям в бъдеще обяда си с теб се е изпарило завинаги.

Имаш ли проблем с това да запаля цигара?“ – „Да“ казвам, докато жената вече пали цигарата си, без да ме е изчакала да отговоря, защото въпросът е бил от куртоазия и един вид – предупреждение. Следва ококорен поглед, поредният, защото съм отговорила по начин, който е различен от очакванията ѝ.

Аз ли не разбирам как работи този свят или когато някой изяви нуждите си във въпрос, аз също имам право да изявя нуждите си в кратък отговор?

Ако „Не“ или „След малко“  или „Не мога в момента“ не са опции, следва че въпросът е бил всъщност команда и твоите нужди са по-важни от моите нужди. А аз не съм куче. И не, точно сега, не искам да отида на кино с теб, нито ще те преведа през личната ти драма с онзи човек, нито ще ти позволя да ми вменяваш вина, че не мога или не искам да ти обърна внимание веднага. Не искам да пробвам от картофките ти, няма да „се държа нормално“, и няма да стана да свърша това, което искаш на секундата, след като може да е в по-удобен за мен момент. Когато поемаш отговорността да зададеш въпрос, бъди готов да приемеш опцията човекът срещу теб да ти отговори по-различно от това, което си очаквал. Ако своите очи можеш да замажеш слагайки препинателен знак след командата, правейки я “молба”, моите са широко отворени и нямам никакво желание да изпълнявам нареждания.

Най-впечатляващо е, когато тези хора, които са културни и винаги помагат (користно) решат да ми „дадат урок“. Питам човека „Ще ми подадеш ли кърпата?“ и сопнато, арогантно и с усмивка ми отговоря „ВземИ си я самА!“, и аз без проблем ставам и го правя. В този момент замръзва, още по-сърдит, че въобще не се засягам от това, че ми е отказал. Този тип хора се сърдят, защото контролът не е в тях. Защото не могат да ме изнудват с „услугите, които ми правят“. Блажена е свободата. За свободните.

След стотиците дискусии, групови терапии и лични срещи, мога категорично да заключа, че всъщност огнените знаци са най-малко егоисти, а се води обратното, защото се водят егоцентрични. Но егоист и егоцентрик са различни неща. Когато въртиш всичко, около себе си, нуждите ти задоволява кой? Ами ти. Центърът на вселената, много ясно. Докато „алтруистичните“ въздушни, земни и водни знаци винаги очакват първата стъпка от другите, което е обезсиляване и пускане на отговорността, в очакване да я поеме някой друг. Отне ми четвърт век да осъзная, че когато някой е обвинявал друг в егоизъм, крадецът всъщност е викал „крадец“. По-добре късно, отколкото никога, нали така?

Правете неща не за да бъдете добри хора и да ви харесват, а защото искате да го направите, с цялото си същество. Така няма да ви пука дали е оценено от някого или не, защото наградата ще е в правенето му, а не в реакцията на другия. Ако тя ви вълнува най-силно, значи това, което сте решили да правите, го правите по грешните причини…

2019 © Ванеса Виденова. 2019. Изработка на сайт – Gopchi Ltd.