Направих анкета, за да разбера кой е най-честият отговор, когато някой изкаже благодарност към вас. Това беше своеобразен психологически тест (wow, колко изненадващо) и честно казано… резултатите не ми допадат съвсем.
Другите отговори, според вашите предложения са, са „Няма проблем!“, „Моля!“ или „И аз благодаря!“.
Преди да започнем да ги анализираме, нека отбележим факта, че не всеки отговаря искрено. Дори хората, които смятат, че отговарят искрено може да не отговарят искрено, а да отговарят според модела в семейството си, на база средата си, според възпитанието си, спрямо социалните и културни норми или просто, защото знаят, че „така е правилно“. Има много причини, поради които човек би споделил от времето, вниманието, опита или уменията си, които не включват чистота и автентичност. Има твърде много деца, които са били одобрявани от родителите си, само когато са им били полезни с нещо, както и твърде много манипулатори, от чиято уста ще излизат цветя и рози, но вътре в тях ще е пълно с тръни.
Дори да не придавате особено значение на отговора си или пък да използвате различни отговори в различни ситуации, това не означава, че това е случайно. Всеки един отговор не е случаен. Всяка дума има конкретно значение (и вибрация), което колкото и субективно понякога, има своите корени в човешкото несъзнавано и те са стабилни и категорични.
– Благодаря ти!
– За нищо! / Няма проблем!
Проблемът с този отговор е, че има видимо умаловажаване на това, което човек дава на света и на другите. Всеки ще каже „Не е така, просто казвам „За нищо“, защото е най-лесно и кратко, а и наистина – не ми е било усилие!“, но това невинаги е цялата истина. Първо, имаме различни дефиниции за усилие, и второ – това все пак не елиминира значението на думата „нищо“. Каквото и човек да е направил, за да получи благодарност, то със сигурност не е „нищо“. Трябва да е било „нещо„. Когато обаче кажем „За нищо!“ това е подсъзнателна настройка, че нашето време, усилия, ресурси, таланти и възможности, могат и дори е правилно да се разхищават в услуга на другите, безвъзмездно. Това е най-честият отговор по две причини – първата е, че това е социалният конструкт в обществото ни, тоест – възпитанието на повечето хора е свързано с това да бъдат „добри и да помагат„. Няма нищо лошо в това, разбира се, лошо е обаче, ако помагането и отдаването на енергия в чужда посока е за сметка на личните нужди и желания. Много от хората, които ще отговорят с думите „За нищо/Няма проблем!“ са именно хора, които са свикнали да служат на останалите и техните собствени нужди да идват на втори план. Затова и това е много „лош“ отговор, защото трябва да ви сигнализира, че живеете с чувство за малоценност, което се опитвате да компенсирате чрез алтруистични действия. Втората причина това да е най-честият отговор, е това че хората смятат, че е правилно да кажеш именно „За нищо!„, защото това те поставя в по-добра светлина. Ти си човекът, който се раздава за другите и няма проблем с това, или поне това е амплоато, което искаш да въплътиш. Дали човек захранва Егото си чрез „добрини“ ще проличи при евентуална негативна реакция към помощта, която той предлага. Ако предложите на някого да му отворите вратата и той откаже или ви реагира агресивно, и вие се засегнете от това, най-вероятно сте с тенденция да сте „добър човек“ от възпитание, а не защото е вътрешното ви желание. Користната доброта изисква благодарност насреща, винаги. Когато обвинявате някого, че е неблагодарен и не зачита това, което правите за него или пък сте обвинявани в това от друг човек, можете да сте сигурни, че нито вие проявявате искрена грижа, нито той. Защо това е така, ще стане ясно по-натам, с коментиране на следващите отговори.
– Благодаря ти!
– Моля! / Пак заповядай! / За теб винаги!
Тези отговори са до известна степен сходни и по естеството си – добри, защото за разлика от първите, отчитат че всъщност си извършил нещо, за което някой може да бъде благодарен. Тоест – тук липсва високото ниво на чувство за малоценност от първия случай, което е добре. Но точно както в първия случай, така и тук може да има користна доброта, така че теста, който описах по-горе не е излишен. Ако човекът се окаже с користни цели „За теб винаги“ и „Пак заповядай!“ има елемент на дълг. Усещане, че ти си специален, което извиква нужда той също да бъде третиран, като специален в следващ момент, когато има нужда от теб. С две думи – има хора, които търгуват с услугите си. Аз ти давам, и ти ми дай. Аз ти дадох, ти си ми вече длъжен. Да, законът за даване и получаване е вселенски, но човешкото му прилагане, което е дисхармонично включва изискване. Когато човек се движи по вселенските закони свободно той знае, че ще даде на един и ще получи от друг. Че обменът е ултимативен и между всичко живо. Когато обаче говорим за човешки интерпретации, много често ще срещнете търговията на услуги и очакването на човек да получи именно от човека, на когото е дал. Така с фокуса си върху грешната врата, той затваря всички отворени, около него и започва да се чувства онеправдан, твърде раздаващ се за грешните хора, нещастен и с чувство за оскъдица, сякаш не получава, а само отдава.
– Благодаря ти!
– Удоволствието е мое! / И аз благодаря!
Това е единственият „правилен“ отговор (при положение, че е искрен и не е користен, което е честия случай, с цел човека да се представи в добра светлина, за да изисква след това от хората това, което е предоставил). Защо? Защото този отговор показва добра себеоценка. Валидира, че действието е извършено, но заедно с това потвърждава, че наградата е била в самото му извършване. Тоест – липсва нужда от благодарност, валидация или каквото и да е било поощрение. Това изключва користност, защото човекът е направил действието по собствено желание, заради личните си потребности, без да търси и очаква нищо в обратна посока, дори и едно простичко „Благодаря!„. Ако този човек не получи благодарност, и дори обратното – нападки или осъждане, той няма да го приеме лично и пак ще е изпълнен и доволен, именно защото самото действие и решение е било благотворно за него. Когато една майка кърми бебето си то няма нужда да ѝ благодари, защото неговото здраве и щастие са нейното здраве и щастие. Когато един пианист свири, той няма нужда от аплодисментите, на когото и да е било, защото той живее в музиката си, наслаждава се на това, което сам създава, то задоволява неговите сетива преди всичко, независимо дали е сам в стаята си или на сцена. Когато галиш една котка ти ли си благодарен за меката ѝ козина и успокояващо мъркане или тя е благодарна за това, че някой я гали и топли с тялото си? Отговорът на тези въпроси показва едничката Истина – Любовта или е взаимна, или липсва.
В работата си ежедневно срещам хора, които търгуват с близките си и обменът, който тече не е естествен, а насилен. Дали ще е, защото някой иска да бъде добър човек, да не бъде лош човек, да не прилича на баща си/майка си, да не бъде неблагодарен, да бъде спасител, да изпълнява дълга си, да се свърже с хората, около себе си, да получи внимание, да докаже на себе си, че животът му има смисъл – почти всеки търси нещо в замяна за доброто си отношение. Такива хора можете да хванете и изобличите в лъжа, чрез лъжа. Нужно е само веднъж да реагирате остро, агресивно и неблагодарно за това, което правят за вас и реакцията им ще покаже истинските им намерения и подсъзнателни потребности. Не ги съдете строго обаче, тъй като в повечето случаи това е заучен модел, който върви през поколенията и обхваща голяма част от човечеството. Ако „хванете“ някого в користна доброта, започнете да му представяте и другата гледна точка. Тази, в която той не е нужно да прави неща, които не иска, само за да получи любов и одобрение от околните. Напротив, покажете му, че когато е „егоист“ и прави неща с удоволствие, той пак може да помага и да бъде в услуга на хората в живота си. Покажете му, че това всъщност е истинската любов, защото хората масово сме научени, че за да има хармонични взаимоотношения, е нужно да се правят компромиси. Това просто не е вярно. Ти или правиш това, което правиш, с цялото си сърце и желание (дори когато ти е трудно, непривично и различно от характера ти) или лъжеш и манипулираш, вършейки услуга, която се оказва с користна цел и ще бъде изкарана през носа на другия рано или късно. Компромисът не съществува, като концепция, човек или обича, или не.
Пожелавам на всички ви да отговаряте на всичката благодарност към вас с „Удоволствието е мое“ или „И аз благодаря!„, защото тези отговори показват истински обмен. Единственият win-win сценарий. Пожелавам ви да сте искрени в думите си, защото дори да лъжете другите, не можете да излъжете себе си, а не бива да се замозалъгвате, че изпитвате щастие от това да сте полезни, защото скоро ще се почувствате като изстискан лимон и ще обвинявате другите за нещо, което вие сте си причинили. Знайте, че на този свят сме толкова много, именно защото за всеки има място, всеки попълва празно парче в пъзела и всеки е нужно да се научи да дава и получава в едно и също време. Така дуалността става единност. Полярностите се сливат в едно. Няма аз и ти, има само Ние. Моето щастие и твоето щастие са синхронен процес.