АстрологияДухКартата и мисията на България

Наталната карта на България

Слънце и Меркурий в Телец в 5 дом
Луна в Козирог в 1/12 дом
Нептун съвпад Асцендент Козирог
Юпитер в 1 дом в Козирог
Марс и Венера (съвпад Плутон) в Близнаци в 6 дом
Марс съвпад СЛВ в Близнаци в 6 дом
Сатурн и Десцендент Рак

Като Телец с Асцендент и Луна в Козирог българите категорично сме с очи – доларчета. Човек има стремеж към много пари обаче предимно, за да контролира. Жаждата за пари, отвъд нуждите на физическото тяло (храна, подслон) нерядко (но разбира се, невинаги) произлиза от чувство за малоценност. Първата основна черта на всеки българин. В астрологията оста Телец – Скорпион е оста на собствената/чуждата стойност/цена. И двата знака имат нужда от контрол, материален или емоционален, за да докажат своята. Сякаш с парите можеш да си купиш спокойствие и статус. Хората, които мислят така обаче, ставайки богати, с ужас установяват, че нито могат да контролират материята с парите си (един ураган ще срине и колибата и имението еднакво успешно), нито емоциите на другите (“ще ти купя всичко, стига да си моя/мой”), както и своите (“ще си купя …. за да съм щастлив”). Така колкото повече печелят, толкова по-нещастни се чувстват и всъщност – извън контрол. Затова висшето проявление на двата знака се свързва с вярата (Буда е бил Телец, а Скорпион е висш духовен знак, свързван със символите феникс и орел), защото това дава ултимативната сигурност и стойност, които никой не може да ти отнеме.

Обръщайки поглед към цялата ни държава и народ, който е със силни материални ценности, нямам търпение да видя какво ще се случи с България, когато като народ, обърнем монетата и впрегнем цялата си енергия в посока вяра и духовна сила. Звучи като утопия, като нещо, което никога няма да ни се случи, предвид факта, че още масово сме скептици, въпреки всички учители и пророци, които са ходили по нашите земи (Петър Дънов, Слава Севрюкова, Ванга, Преподобна Стойна и така нататък), но аз вярвам, че сме много близо. Не вярвам, че не сме вярващи, напротив, просто не говорим за това.

В момента България се поляризира (както и всяко друго място по света). Едните хора избират да тръгнат по пътя на духа, използвайки материята само като слуга, а не като господар, фокусирайки се върху всичко в емоционалния им свят, което не е наред и има нужда от вниманието им, а другите хора избират да си затворят очите, ушите и сърцата за нетленната си природа и продължават да трупат популярност, власт и пари, само за да докажат на себе си и на другите, че струват нещо (чувството за малоценност, което споменах), като заглушават гласа на детето със залъгалки, под формата на различен тип адикции (от консуматорство, през алкохол и наркотици, до телевизия, сериали, гейминг или други методи за разсейване). Преходът е плавен, но много дълбок. Всеки от двете групи ще бъде поставян пред изпитания, всеки ден, за да затвърди позицията си или да се придвижи стъпка напред или назад. Сигурна съм, че българите ще предприемат крачка напред, особено когато станат свидетели на хаоса в целия свят. Както се казва, всичко е до време и всеки е атеист до момента, в който животът му не бъде пряко застрашен. Смятам, че няма да се стигне до крайни мерки обаче и България от тъмно кълбо, рязко ще разкрие такава светлина, че ще бъде като лъч, към който всички, от цял свят, ще бъдат привлечени, в търсене на спасение.

Ако трябва да разглеждам рождената карта на България, както я разглеждам при човек, бих казала, че този човек е роден, за да бъде гений. Творчески и духовен гений, който може да внесе висшето знание и да го приложи на материално ниво. Заради Десцендент Рак, бичът на нацията е склонността към самосъжаление и емоционално изнудване, което крием под фасадата на сериозния и оправен човек, който винаги ще помогне на някой в нужда. Всъщност истинската ни нужда е да ни бъде помогнато. Спасителят иска да бъде спасен. Иска ни се да не ни се налага да се справяме със суровата реалност и понеже мразим да ни наричат слаби и лигави, ставаме горчиви, скептични, цинични и черногледи. Козирог е това, което приемаме в себе си – черния цвят. Българинът обича да се чувства тежък, готин, сериозен, успял, отговорен, даже лош и болезнено директен и прям. Рак е това, което не ни е приятно и не искаме да видим в себе си – белия цвят. И когато българинът гледа Тити Папазов по телевизията (който е Рак), му се присмива, че е толкова чувствителен и отявлено емоционален. Но тази гавра е със самите нас, не с него, защото ние също имаме такава част в  нас, която обаче крием. Защо? Защото Асцендент Козирог се държи винаги на положение. Защото Асцендент Козирог трябва да изглежда стабилен и непоклатим. Трябва да казва винаги правилното нещо. Да не изглежда глупав. Наивен. Смахнат. Трябва да е човек на място, с тежка дума. Без лигавщини. И щях да го приема, такъв какъвто е, но Десцендентът, който трябва да излезе наяве, разказва друга история. И затова Ванеса, с Южен възел в Рак и Асцендент Рак, толкова бърка в здравенцето на “типичния българин”, че направо се мрази, че иска да чуе какво ще му каже (7 дом е и домът на партньорствата, защото знакът там ни придърпва като магнит, макар да не го разбираме напълно). Ще седи, ще слуша/чете, ще присвива очи, готов да я отсвири за пореден път като лудата астроложка шарлатанин, но ще я изслуша докрай, и този път. И следващият също. Откакто имам канал за астрология не мога да преброя колко пъти са ми казвали/писали: “Не вярвах в тези неща, но май започвам, защото ти ги поднасяш много различно…”. Това се случва, защото една част от Козирог знае, че истината на Рак ще му даде мир. Ще бъде лек за душата и сърцето му. Противи се, дърпа се като шиле, готов е да напсува и да отритне, но после пак се връща. Защото Рак учи Козирог как да чувства. Как да се грижи за себе си. Забелязвали ли сте, че българите не обичат щастливи, усмихнати хора, които правят това, което искат и то не ги затормозява, а си гледат кефа? Точно така, това е защото те сякаш не могат. Рак учи Козирог да започне да се грижи за себе си. Да заявява нуждите си открито, а не по манипулативен начин. Ще спреш десет човека на улицата в тази страна, питайки ги какво ще направят, ако някой има нужда от помощ, и десетимата ще ти обяснят как ще направят всичко възможно, за да му помогнат. Но след това като се случи в живота им наистина започва голямото охкане и пъшкане, защото макар че няма да върнат никого, Ракът (и Телецът отчасти) говори, и той иска да не се занимава с чуждите проблеми, но Козирог го заставя да се занимава с тях, защото “така е правилно/редно”. Българинът не знае как да задоволява собствените си потребности, затова задоволява чуждите, за да се чувства ценен.

А той? Той е пълен парадокс, защото самият той е вечната жертва. В картата на България е пълно с парадоксални взаимно-изключващи се положения. Асцендент Козирог, но с Нептун и Юпитер отгоре му – скептичен и земен, но силно вярващ и изхвърчал. Луна в Козирог, но със Сатурн в Рак – чувствителен до лудост, но прикрит до ламаринен робот. Земен Телец, който иска да си хапва на корем, но с най-висше призвание – магьосник-алхимик, психолог и екзорсист (МЦ в Скорпион). Направо ми бие на Риби цялата тази история (Нептун на АСЦ), защото българинът хем знае кой е, но в същото време не знае кой е. Хем е от плът и кръв, хем се размива в безкрайността. Да не говорим за съвпада на Уран със Слънцето в Телец, което може да си представите като едно Теле с антенки на извънземно, което преди обед пасе трева, а следобед изобретява устройство за комуникация с други галактики. Толкова неадекватно гениална е картата на България и всички, които са родени тук, именно затова не се притеснявам, че нацията ни ще “светне”, защото тя е светнала отдавна (къде видимо, къде прикрито).

Скоро ще ни пусне тоя пуст Козирожки срам от това да се изложим, когато цял свят признае съществуването на невидимия свят и повече няма да ни се налага да се крием. Тогава България ще се обади най-отзад, в типичния си земен маниер и ще каже – “Е, добро утро, аз го знаех отдавна т’ва, стигнете ми нивото…”. Не е като да е обяснявала допреди два дни как всички тези неща са измислици, само за да не изглежда зле в очите на другите, но нищо. Със земните се процедира бавно и без натиск, това поне съм научила за нищожния си четвърт век живот.

Няма нужда да продължавам да убеждавам Козата, че е светла, и че не е нужно да се доказва. Един ден ще спре да си въобразява, че все изкупва карма и че тази концепция е остаряла и изчезва, заради осъзнатостта. Един ден ще спре да се самосъжалява и да смята, че много хубаво не е на хубаво. Сама ще си остави черната одежда, с която не е искала да се раздели, и ще излезе от сенките. Един ден ще поведе парада и понеже е била в едната крайност досега, скачайки в другата, ще се превърне от дявол в светец за една нощ. Съвсем скоро ще заживеем отвъд емоционалните ни реакции и ще можем трезво да разглеждаме събитията в живота си, търсейки продуктивни и информирани решения.

Съвсем скоро всички ще станем свидетели на това.
Още малко търпение, почти сме там.

2019 © Ванеса Виденова. 2019. Изработка на сайт – Gopchi Ltd.