Изучавам темата от научна и духовна гледна точка… откакто съм жива, защото винаги съм имала страст и привличане към животните (от малка живея в мини зоологическа градина), и най-простичкият отговор, който може да се даде е: на любов.
Животните са една стъпка назад в еволюцията от човешките същества, но това хората интерпретират грешно като “по-нисши”. По-по-най няма във вселената, за Източникът един камък и един човек са от еднакво значение. Йерархията и степенуването са в различно отношение, а именно – знание и способност за съзнателно творене. В този ред на мисли, има хора, които може да се каже, че се държат по-неосъзнато и от някои животни, така че там линиите се размиват, затова съветвам да не мислим за тази йерархия като вертикална скала с ясни граници, а като хоризонтално разпръскване на преливаща енергия от различно естество.
Другото нещо, което се тръби наляво-надясно е, че само хората имат души, а животните нямат. Даже в Библията пишело така (сякаш тя не е писана и пренаписвана хиляди пъти именно от хора). Удобно е, признавам, това оправдава експлоатирането им и заглушава напъните на съвестта. Разбира се, такъв тип твърдение не е вярно, но има нужда от поясняване, защото в един смисъл е вярно. Животните нямат единична душа, както хората. Растенията и животните си приличат по това, че имат колективен дух. Науката все още гадае какви са причините за поведението на повечето диви животни, които живеят в групи и стада и как и защо точно действат като един организъм често, и то само в определени (често екстремни) ситуации. Засега предполагат (или се опитват да доказват), че е силно развито зрение, инстинкт за самосъхранение или дори някакви частици в мозъка на птиците, които правят летенето им на плътни ята безопасно. Но тези сякаш математически изчислени равни разстояния, които поддържат птиците една от друга в едно ято, едва ли се дължат на магнитното поле, което им служи за съвсем друго нещо, нито може да се каже, че е заслуга на всеки отделен индивид. Съвършеният строеж на един мравуняк също не се дължи на усилени умствени процеси. Всичко е свързано с колективния дух и ясното спазване на “формулите на природата”, а именно златното сечение и кой знае още колко други принципи, които още не познаваме достатъчно добре (или най-вероятно просто сме забравили). За растенията важи същото. Едно дърво, което бива отрязано или изгаря в пламъци на един хълм, създава “рефлекс”/реакция в дърветата на всички околни хълмове, именно защото всички те, заедно, са свързани помежду си.
Точно както и животните, с разликата, че домашните животни са избрали живот, в който да бъдат около хора. Така те се доближават една стъпка повече от останалите, до това да имат самостоятелна душа, и то именно защото ние ги третираме като личности. Даваме им имена, имаме лично отношение към тях и се грижим за тях, като за собствени деца. Отново, както всичко сътворено, тези взаимоотношения на човек и животно, са създадени за взаимно израстване. Човекът дава на животното нужния опит, за да получи самостоятелно съзнание и да стъпи крачка напред, придобивайки Его (да, това е крачка напред, вярвате или не), докато животното притежава нещо, което човекът, сдобил се вече с Его, е заглушил в себе си и това е връзката му с Всемира. Животните притежават знанието за нетленната си същност, затова и вибрацията им е значително по-висока в нормално състояние. За разлика от човека, те не се тревожат, не обмислят, не мислят за миналото, за бъдещето, не съжаляват, не манипулират и не са злонамерени. Единственото, което прилича на човешко Его качество е страхът, който при тях не е точно страх, а инстинкт за самосъхранение и то пряко обвързан с настоящето (впрочем точно както ние трябва да използваме и нашият, но уви, пускаме го да вилнее навсякъде). Ако животните започват да проявяват някое от качествата, които изброих по-горе обаче, то това е ясен знак, че са тръгнали по “човешкия път” вече с пълна сила и често качеството е характерно и за стопанина им. Също така, животните имат негативното „свойство“ да попиват здравословни проблеми от хората, около тях и най-вече – човека, когото най-много обичат или който се асоциира най-много с тях. Колкото по-крехко е животното, толкова по-бързо може да се проявят симптомите. Понякога при човека може болестта, която е споходила животното, да не се е развила с пълна сила, но със сигурност има тенденции за това и така животните, за ужас на всички нас, могат да се окажат жертва и „червен флаг“ за нас самите и проблемите ни. Грешно се тълкува, че животното може да „вземе“ болестта от човека и да я прехвърли върху себе си, за да не я изпита стопанина му. Това е проекция на човека и прехвърляне на саможертвеното мислене на някои хора. Вибрацията е една и просто обхваща всичко в радиуса на източника, и понеже другите хора имат собствен „филм“, те може да не пострадат, но животните, които са отворена врата, често поемат и дублират вибрацията и в себе си.
Като цяло животните са много добри хамелеони и тъй като не държат съпротивление в себе си, са “прозрачни” и могат да се слеят с това, което ги заобикаля. Всички видими/плътни същества, отвъд хората, действат на база вселенски принципи и са единни. И е интересно как това, което човекът представлява: стъпка напред в еволюцията, може да изглежда като стъпка назад за много от нас. Това е така, защото растенията и животните нямат способността да творят осъзнато. Те имат много специфична функция (да обичат) и я изпълняват безпрекословно, заложена е в самото им същество. Докато човешката функция е търсенето на Истината. Това създава много различни условия и трудности, през които той трябва да премине. От животните и растенията и всичко що е природно, той се учи (да не забравя за) безусловната любов, защото те са в постоянно състояние на безусловна любов. Разбира се, освен ако не са просмукали обратното от човешко същество или средата, която като социум сме изградили. Но това, което нито човекът, нито растенията и животните притежават, е Разум и Знанието, с което да послужат на собствената си еволюция в съзидателен, а не разрушителен план.
Ако го разглеждаме през призмата на висшия разум, всеки етап е важен, но ако трябва да се определят минуси при всеки, то слабостта на растенията е липсата на подвижност, слабостта на животните е липсата на съвест (животните в 10/10 случая ще направят това, което е най-лесно и най-добро за тях самите), а слабостта на хората са самоналожените им ограничения, ниските прояви на Егото и липсата на достатъчно знание. Което от своя страна води до покъртително масивни резултати, заради факта, че ние сме създадени “по образ и подобие” на Твореца. Растенията и животните нямат способността да творят светове, както човеците могат. А когато човеците могат, но са още в ранните си етапи на интелектуално и емоционално съзряване, се получават доста… неприятни неща. Потърпевши сме освен ние, но и всички същества отвъд нас. Затова казваме, че растителното и животинското царство са огледала на човечеството и развитието му. Не защото ние “владеем” каквото и да е било и всичко се върти около нас, а просто защото всичко останало е в баланс, който човекът има способността да разстройва чрез свободната си воля, учейки се да бъде “зрял и разумен”. Защото свободната воля е именно творческият ни потенциал и прави човек – СЪтворец, на света, който всички населяваме. При растенията и животните не съществуват принципите добро и зло, там тече вечен конструктивен кръговрат, който е обусловен изначално. Но заради желанието на човека да бъде нещо повече и да търси Истината, на него му се предоставя възможност да върви нагоре или надолу, според неговите собствени разбирания и способности. На теория изглежда достатъчно всички останали същества да водят симбиотично съществуване, изпълнени с безусловна любов, за да може човекът да не забравя тази част от себе си. Дори децата му, освен животните, подлежат все още на тези закони, няма да видите животно или бебе, което да не прояви любов към някого, независимо от раса, пол, религия, предпочитания в музиката, храненето или стила му на живот. Това именно наричаме “безусловна любов”. Но на практика с развиване на Егото, което ни стимулира да започваме да правим разграничения, започва и условната любов. Така се ражда парадоксът, в който Егото е средството ни за еволюция, но и едновременно с това – нещото, което може да ни погуби изцяло, защото то винаги поляризира. И ако повярваме, че безусловната любов няма място в търсенето на Истината, тоест двете са контрастни, се поставяме в капан. Например много от нас смятат, че да зададеш рамки и да обичаш са контрастни понятия. Едното ограничава, другото освобождава. Но това е само привидно, защото е илюзия, че двете не могат да съществуват заедно. Просто е – това е майката, която прегръща детето, което е счупило любимата ѝ ваза и му казва, че е нужно да бъде по-внимателно за в бъдеще, но не го вини за случилото се сега. А и тя самата осъзнава колко крехко е спокойствието ѝ, осъзнавайки как счупената ваза е повлияла на настроението ѝ, което ще я стимулира да търси начини за собственото си освобождаване.
Точно тази мекота към другите и себе си, трябва да запазим от животните.
На това ни учат, това ни припомнят. Затова и се използват дори в много болници, при оздравителния процес на пациентите и има страхотни резултати. Защото от животното винаги ще струи любов и винаги ще увеличава като с лупа емоцията, която проектираш върху него. Ако увеличим мащаба, виждайки колко бездомни и страдащи животни има по света, огледално можем да си извадим извод колко страдащи човешки сърца и души има също. Като бях малка исках да стана ветеринар и да посветя живота си на това да спасявам и лекувам всички животни в нужда. Но по-късно осъзнах, че мога да адресирам корена, а не последствието, затова започнах да се занимавам с психология и работа с душевността на хората. Защото излекуваме ли нас самите, ще излекуваме целия свят.
Представете си как Земята е песен, мелодична и красива, която обаче бива нарушена от кривите звуци на странното същество човек, което не знае как да не свири фалшиво. Хармонизираме и изгладим ли нашият собствен звук, песента ще се възобнови и отново ще бъде красива. Разумната любов “изправя” звука. Любовта към растенията е любов към нас. Любовта към животните е любов към нас. Любовта към всичко, което съществува, е любов към нас. Когато човек има съпротивление към животните (или бебетата/децата), то той има съпротива към хармоничната симфония наречена Живот или с две думи – отказва да се откъсне от Егото си, което търси контрол и иска да превзема, да обсебва, да притежава.
Но не се залъгвайте, защото понякога Егото се изразява дори и чрез “любовта” към животните, защото в културното ни общество, те не са свободни. Хората, които например предпочитат кучетата, пред котките, са по-контролиращи и по-условно обичащи, тъй като кучето може да бъде обучено, а и винаги търси вниманието на някого, което наподобява и характера на собственика си. Хората, които предпочитат котки пък, не са толкова контролиращи (както знаете котката си прави каквото иска) и са в най-голям синхрон със себе си и собствените си нужди и желания, но понякога им липсва емпатия и свързване с другите. Понякога е точно обратното и за двете, защото можем да се събираме с животни на база резонанс, но може и да е на база компенсация. Да не говорим, че има кучета с котешки характер и котки с кучешки характер, така че не може да се каже еднозначно кое животно какво репрезентира, затова нека всеки сам интерпретира с дадените му насоки. Ако пък човек има алергии към животни, вероятно изцяло се опитва да се дистанцира от животинската си природа, която обаче съвсем не е проблематична, защото както казахме, животните учат човека на любов към себе си. В този смисъл алергиите показват колко далеч е някой от това. Имаме толкова много за даване, а толкова много стискаме. Това е друго нещо, което животните ни показват. Те не се опитват да задържат нищо, те се наслаждават на момента и не смятат, че любовта им е “на вятъра”, дори когато я дават на някой, който не я оценява. Така трябва да обичаме и ние тях. Да обичаш истински животно е да обичаме птиците, които пеят в дърветата в гората, а не да ги слагаме в клетка. Да обичаш животно е да не ограничаваш естествените му потребности и нужди. Да обичаш животно е да му даваш толкова, колкото даваш и на себе си. Понякога този баланс е нарушен, виждала съм да се случва и в двете посоки – хора, които се грижат за себе си, но са безотговорни с животното си или хора, които обгрижват домашния си любимец, но занемаряват грижата за себе си.
И като се замислиш, да обичаш животно или растение, е същото като да обичаш човек или себе си или Източника. Защото е все Едно. Всяко отражение, което срещаме ще ни разказва една и съща история и тя е тази: За да сме живи, здрави и съзидателни, и за да живеем в един нов, по-добър свят, който да е изграден И от любов И от разум, е нужна свобода, безусловна любов и творческо вдъхновение. Затова благодарете на котката в скута ви или на точещото лиги върху крачола ви куче, че ви припомня да обичате с цялото си сърце и благодарете на Егото си, че ви тормози точно толкова, че да ви развива повече, отколкото убива. Държейки любовта и стремежите в равно отношение в собствения ни живот, ще повишим значително качеството на живот на всички, на глобално ниво.