Хората имаме в кутията си с играчки едно здравословно желание за растеж, но когато го поизкривим с негативен опит и вярвания започва да мутира и стига до крайни стадии на перфекционизъм, който не просто вече не дава продуктивност и растеж, а дори инвалидизира и забавя драстично развитието на човек. Някак обаче продължаваме да си повтаряме, че има такова нещо като съвършенство и дори вярваме, че някои хора са стигнали там или пък са много, много, много близо. Ако можехте невидимо да поживеете с всички “успешни хора” на света, които гледате там горе, високо, на изграденият от постижения техен трон, щяхте да видите колко дупки имат в живота си и как съвършенството, което сте виждали, съвсем не е там. Някои от тях и не претендират да са съвършени, но те плащат висока цена за искреността си. Защото когато кажат това и започнат автентично да споделят проблемите си на нормален човек от света, изведнъж уважението на публиката към тях рязко спада. Вече и те са “нормални хора”, колко жалко. Вече не пасват на съвършената ни представа за “мъдрец” или “професионалист” и така продължаваме да търсим други, които изглеждат с по-малко проблеми, за да черпим от тяхното знание.
Истината обаче е, че проблеми имат всички.
Всеки си дялка нещо, което е трудно за дялкане. В с е к и. Затова когато се срещам с хора, които другите виждат като “Учители” (последен пример беше срещата ми с Ричърд Ръд) първият ми въпрос винаги е свързан с това, което те виждат като своя сянка/урок/изпитание и докъде смятат, че са стигнали с него. Това ми дава информация за това, че проблемната сфера на този човек е сферата, в която той има най-голямо знание. Така знам къде е силата му, защото frankly, тя е и слабостта му. И съвсем не очаквам да се справя добре с уроците си или да се е “излекувал” напълно, но това не означава, че няма да чуя това, което има да каже. Теорията и практиката не трябва да се смесват. Много от нас знаем какво трябва да правим на теория, докато не разберем, че на практика сме гола вода повечето пъти. Това обаче не означава, че не знаем каква е посоката ни и че не можем да споделяме знанието си с другите. Пак повтарям, няма съвършени хора. Както е казал и Карл Юнг “Find me a sane man and I’ll cure him for you” (Намери ми човек с всичкия си и ще го излекувам), защото всяко съвършенство е привидно. Всяко перфектно нещо е фасада. Но хората, гладни, жадни за знание, продължаваме да търсим нашия перфектен водач или още по-лошо – спираме и се уповаваме само на собствените си ограничени знания. “Е, то не останаха опции”, си мислиш, но не е вярно. Просто продължавай да учиш.
Вчера снимах клип за това как да се научиш да слушаш интуицията си и интересното беше, че хората сметнаха, че това изключва да слушаш, който и да е било друг. Съвсем правилно/грешно. Защо? Защото както има други, така и няма други (погледнато от различна перспектива). Така че най-добре учѝ от всеки. Винаги. Постоянно. От себе си. От висшия си Аз. От другите. От децата. От възрастните. От силните. От слабите. От всички същества, които обитават пространството, около теб, дори растенията и животите. Това, което исках да кажа в този клип е да не се ограничаваш до това да търсиш само истината навън. Не се ограничавай търсейки я и само вътре. И когато срещаш учители, които грешат, “don’t throw the baby with the bath water” (не изхвърляй бебето с водата, в която е къпано). Хората сме свикнали винаги всичко да делим, да е “или” това “или” онова. А защо не и двете?
Имаме човек, който е много добър в едно и не струва, правейки друго. Имаме човек, който ни помага, но чието знание в друг момент може да ни навреди. Има хора, които са “добри” и понякога имат “лоши” прояви. Има хора, които са “зли”, но виждаме да правят и “добро”. Ако търсим винаги някой, който да е само добър, мъдър, знаещ, осъзнат, просветлен, забавен и светъл, се поставяме в ситуация, в която ще бъдем разочаровани рано или късно. Такива хора няма.
Ако някой претендира да е само едното, трябва да знаем, че:
1. Съзнателно крие нещо;
2. Подсъзнателно крие нещо (дори от себе си).
Така, че най-добре е човек да остане отворен за уроци от всякакъв тип. Имам приятели, които слушат музика, която не обичам да слушам (например), но това не може да обуславя отношението ми спрямо тях. Толкова много ще загубя, ако се вторача в това нищожно разделение помежду ни. Направени сме различни, за да се обикнем различни. Това означава “безусловно”. Да, всеки има условия и много неща няма да са по вкуса ни в отношенията ни с другите. Никой човек в живота ни няма да пасва на 100% с това, което искаме и ни харесва, освен ако това, което искаме и ни харесва не е това човек да бъде всичко това, което вече е. Тогава започва растежът, за всички.
Защото и ние трябва да се обикнем с това, което сме постигнали до днешна дата. Когато приемем човекът, като същество, което прави грешки, учи се от тях (рано или късно), и разберем, че това е съвсем в реда на нещата, спираме да имаме толкова високи очаквания от себе си, както и спрямо хората, около нас. И това ви го пише човек педант. И ме е боляло цял живот да искам всичко да е съвършено и все да стигам до половината път и да се примирявам, че няма как да стане. Затова реших, че половината път е достойно за уважение постижение също. Вече знам, че всяко, дори минимално усилие, трябва да бъде възнаградено. Не може човек да е щастлив само когато стане съвършен, защото това ще означава никога да не е щастлив в живота си. Всички трябва да си редим цели пред себе си, малки камъчета, по които да стъпваме, прекосявайки реката и да се радваме на всеки камък, а не чак, когато сме на другия бряг. Това ми напомни на Zefrank, който казва “Let me not think of my work only as a stepping stone to something else, and if it is, let me become fascinated with the shape of the stone.” Защото за да продължим напред, трябва да отчитаме прогреса. Прогресът е като храна. Като батерия. Силите, които са ни нужни, за да продължим да се движим. И когато не зачитаме “малките победи”, батерията ни свършва и така никога няма да успеем да продължим напред.
Затова гордей се с това, че дишаш, че се движиш, че виждаш; че вчера си изпушил пет цигари, а днес четири; че вчера си лежал цял ден, а днес си направил няколко упражнения; гордей се, че си се сетил и си прочел две-три страници от новата книга, която си купи преди две седмици; гордей се, че правиш нещо, което вчера не си правил; Ванеса, гордей се че написа тази статия, колкото и да не смяташ, че казва всичко, което може да се каже по темата. Човек трябва да се гордее, че малко по малко става все по-опитен и умее да се справя с живота по-добре. И дори когато си мислиш, че “се връщаш назад” и губиш прогреса си, знай че тялото и мозъкът ти имат нужда и от почивка, а не константно подскачане от урок на урок. Оцени и това време за покой и разпускане също.
Финално, за мен най-голямата победа в живота е това да усещаш всеки свой ден като победа, да отделиш време да ѝ се насладиш, и след това с нови сили да продължиш напред към новите ти цели.