Темата, по която искам да пиша е доста комплексна, затова ще започна отдалеч с текст (от тук), който дава базисни насоки по нея, и след това ще развия тезата си. Ще поговоря и за Библията, затова всеки, който чувства, че има съпротивление спрямо християнството, нека не се чувства длъжен да продължава да чете. Когато гледаме на историите в символичен смисъл, във всяка религия има логика. Когато обаче изпаднем в буквализъм, всичко отива на кино и най-вече знанието, което е скрито и закодирано вътре. Затова бъдете с отворени глави и умове and let’s move on.
“В опит да обясни последователността в Стария Завет съществува комплексна тълкувателна система, разработена в еврейската литература, наречена мидраш, която се опитва да съгласува библейските противоречия, като придаде ново значение на текстовете от Светите писания. Несъответствията в историята за Генезиса, особено двете различни версии на Сътворението придобиват широка известност. В началото на 13-ти век, тези въпроси са включени в еврейската мистична литература, позната като Кабала. Според тези писания първата жена на Адам не е била Ева, а жена, която се казвала Лилит.“
Въпреки, че повечето от легендите за Лилит идват от еврейския фолклор, описание на Лилит се явява и при персите, вавилонците, мексиканците, гърците, арабите, англичаните, германците, ориенталците и индианците. Лилит, както може би знаете, съществува и в астрологията като “черната луна”, която символизира всички негативни страни на човешката личност – най-долните страсти, неосъзнаните тъмни желания и противоестествените наклонности. Разбира се, античната астрологията е крайна в тези си закостенели и стари разбирания и тъй като се предполага, че не сме още в the dark ages (или поне излизаме от тях), е нужно да погледнем на Лилит под нов ъгъл.
Моята теория е, че ако мъжете на този свят произлизат от Адам, то жените на този свят се делят на Ева и Лилит.
Това създава дуалността в жените, както и обаче – подвижността. Докато мъжът е нужно да задържи това, което е (и се предполага, че няма избор), жената има възможността да се изменя. Закономерностите между мъжка и женска енергия в тялото на човек създават именно потенциала за промяна. Защото отказвам да вярвам, че мъжете не се променят, както и че всички жени могат. Защото мъжът и жената не са просто Земя и Вода. Ако беше така, тогава тази закономерност щеше да е факт. Да, водата има различни състояние, да, земята има само едно. Но мъжът е Земя И Въздух, а жената е Вода И Огън. Всеки може да бъде всички четири елемента. Така те дават движение в определена посока, просто на база различен принцип (разум или чувства), следователно самото съществуване на четирите елемента предопределя възможността за промяна на всеки един от половете. Мъжката енергия е Ян – топлина, светлина, а женската Ин – студ, тъмнина. В астрологията имаме Слънце и Луна. Но… и… черна Луна. И тук се връщаме на Лилит.
Лилит е създадена не от реброто на Адам, а е създадена точно, като него. И двамата са равни. И това… (surprise, surprise!) се оказва проблем за Адам. В Alpha Beta of Ben Sira е обяснено, че конфликтът между Адам и Лилит възниква, защото Адам искал да подчини Лилит на авторитета си, изисквайки от нея да лежи под него по време на полов акт. “Защо трябва да лежа под теб?” попитала тя “Аз също бях създадена от пръст и следователно съм ти равна.” И когато Адам се опитал да я подчини чрез сила, Лилит в гнева си изрекла магическото име на Бог, което било забранено, издигнала се във въздуха и го напуснала. Очевидно Адам не би могъл да създаде жизнеспособно потомство с Лилит, но въпреки, че бил разстроен и ядосан от арогантното ѝ поведение, той я пожелал обратно. Господ не могъл да я върне, затова създал Ева, този път от реброто на Адам, за да може тя да чувства, че има жизнена нужда от него. Докато Лилит била заклеймена като жената на Сатаната, любовница на Самаел (Самаел е паднал ангел, всъщност библейският Луцифер). Легендите разказват, че всъщност змията, съблазнила Ева е била именно Лилит (тя е изобразявана с обвита около тялото си змия), това е било част от отмъщението ѝ, за да докаже, че и Ева не е съвършена. В митологията на всички народи се твърди, че Лилит е била и първият вампир – след като е била прокудена от Рая, тя се озлобява и започва да пие кръвта на убитите от нея хора. Появява се, като невероятно красива жена с дълга коса и изкусителен вид. От там тръгват и всички митове и легенди за морски сирени, нимфи и подобни, като българският еквивалент са самодивите. Става и по-интересно – Лилит се свързва със змиите, тоест влечугите, а съществува легендата за Mélusine (отново Лилит?), която е станала родоначалник на кралските династии, което обяснява и сегашният страх от рептилите (влечуги). Идеята за рептили на земята е популяризирана от Дейвид Айк, конспиративен теоретик, който казва, че променящи формата си рептили управляват човешкия свят, като приемат човешка форма и придобиват политическа власт, за да манипулират хората. Айк също така твърди в множество случаи, че много от политическите световни лидери са или са “под властта” на рептили. Рептилите освен това са свързани с тайното общество на илюминатите, като според някои илюминатите използват рептилите за свои цели, а според други илюминатите смятат рептилите за свои богове. Въобще, всичко се забърква в една прекрасна каша, която служи единствено да всява страх, там където не е нужно.
А ето я и истината, за мен, тази, която аз усещам и не налагам, но предлагам на интуитивния ви радар:
Адам е от Бог. Ева е от Бог. Лилит е от Бог.
Всичко, което произлиза от тези първоизточници на човешкият вид е от Бог. Ако първото правило е, че всичко е от Бог, то второто много важно правило е, че всичко е вибрация. Следователно отношението (вибрацията) на всеки човек, спрямо Бог, би определило директното му проявление в живота ви. Ако сте привърженик на това, че Източникът е направил “грешка”, създавайки Лилит, то тя ще бъде символ на тъмнина във вашият живот. Ако, като мен, смятате, че всичко, което е от Бог е съвършено, то всяко нещо е съвършено, но това зависи лично от теб и с какви очила избираш да го погледнеш. Връщайки се на тезата си, че жените в този свят се делят на Ева и Лилит, мога да добавя, че във всяка жена има И Лилит и Ева. Че и Адам. Затова няма грешни варианти в това кое в каква степен ще изразяваме, защото закономерностите и процентното съотношение са вече вътре в нас.
Адам е мъжкото начало, Ева е женското начало, а Лилит… е отклонението. Но отклонението не е проблем, защото дори в астрологията може да се направи съпоставка с кардиналните знаци, фиксираните знаци и подвижните знаци, които се редуват в един безкраен цикъл. При първите се създава правилото. При вторите правилото се упражнява. При третите – се променя, за да има експанзия и раждане на ново правило. Следователно Лилит… не е проблемът, тя е еволюцията. Тя е средството, чрез което се постига движение и разширение. Често новият мир обаче, е предшестван от конфликт.
Цялата тази статия и проучване направих единствено заради себе си. Защото колкото и отворена към всичко ново да изглеждам, съм силно консервативна едновременно с това и не мога да не се питам всеки ден дали действията ми са в правилна посока. Днес за пореден път се запитах, след като срещнах този текст:
След прочитането си мислех… “Отказа ли се, Ванеса? Слабачка ли си? Затова ли реши да дадеш сила на неестественото си и против природата желание да бъдеш с жени?”
През годините си мислех, че просто мъжката енергия е по-силна в мен, но не виждах как това ще е факт и същевременно ще съм толкова силно емоционална. След като прочетох толкова много информация и направих паралел между десетки източници и вече знам, че всичко идва от Лилит. Доминиращата съставка от “божественото тесто” при мен е Лилит. Ще вървя срещу себе си и срещу Вселената, ако избера да съм Ева. Няма нищо лошо в това да си Ева, но единствено… ако си Ева. Според мен проблемът на днешното общество е, че винаги изхождаме от Адам и Ева тип мислене и Адам няма ни най-малка представа, че жените се делят на Лилит и Ева, следователно се опитва да сложи два типа енергия, под един похлупак. Рецепта за експлозия е.
Затова искам да напиша едно писмо за всички хора (без значение от биологичния пол), които усещат Лилит силна в себе си:
Ти не си грешка.
Ти не си лош човек.
Не си грешник.
Не попадаш в зададените графи, факт, но това не те прави недостоен/недостойна.
Не те прави и самоцелно уникален/уникална обаче.
Ти си тук не за да се бунтуваш вечно и напразно,
а за да създадеш новото правило, не забравяй това.
Ти си прехода.
Ти си бъдещето.
Имаш огромни отговорности и нямаш време за грешки.
Бялото и черното при теб са в константна борба и винаги ще бъдат.
Всяко твое решение ще дава сила на едната от двете страни.
Бъдещето се определя в зависимост от това колко храна даваш на
бялото да се прояви,
и колко на черното.
Следвай сърцето си.
Следвай свободата си.
Следвай експанзията.
Новото.
Може да се чувстваш онеправдан/а цял живот,
но поне ще знаеш, че тези след теб няма да се чувстват така.
Те ще живеят спокойно в новият свят
с новото правило,
което ти си извоювал/а за тях.
Ти ще си поел/а тежестта на промяната.
И помни.
Не си грешка.
Ти поправяш грешка.
Защото когато Лилит “съблазнява” Ева с ябълката,
тя не иска да ѝ отмъсти,
…а да я освободи.
За да може колелото да продължи да се върти.