Благодаря ти, че ме повдигаш, разсмиваш, успокояваш и внасяш живец и топлина в облачното ми настроение.
Благодаря ти, че имаш енергията, с която да се справиш с всичките си лични проблеми, а след това дори обръщаш внимание и проявяваш грижа и към най-близките си.
Благодаря ти, че понякога знаеш от какво има нужда тялото ми по-добре от мен и докато още се двоумя, вече имаш решение, което дава резултат за секунди.
Благодаря ти, че не се отблъскваш от страховете ми, а напротив – заемаш с удоволствие рицарската роля и заставаш на първа линия срещу моите собствени демони.
Благодаря ти, че не се уморяваш да бъдеш силния, знаещия, можещия и след дори малка почивка отново имаш енергията да повдигнеш целия свят на двете си ръце.
Благодаря ти, че превръщаш неувереността ми в увереност, притесненията ми в „бели кахъри“, слабостите ми в стъпала към целта.
Благодаря ти, че се вслушваш в съветите ми, защото знаеш, че както аз имам нужда от теб, така и в мен има нещо, което в теб е дефицитно.
Благодаря ти, че разширяваш зоната ми на комфорт и ми показваш, че мога да съм повече, отколкото съм смятала, че съм по-силна, отколкото съм вярвала.
Благодаря ти, че вярата ти е по-силна от моята и така успявам да преборя скептика, нихилиста и критика в мен по-лесно.
Благодаря ти, че никога не използваш силата си, за да доминираш над мен и другите, а само за да им подадеш ръка, за да се измъкнат от калта.
Благодаря ти, че вербализираш думите, които единствено хвърчат и се блъскат една в друга в главата ми, без да мога да избера правилните, в правилния момент.
Благодаря ти, че си стъпките, които нямах сили да направя, че си границите, които все още се уча да проявявам.
И последно, но най-важно – благодаря ти, че ми позволяваш да имам нужда от теб. В свят, в който сякаш става лошо и грешно да си зависим, оценявам, че ми даваш време да се уча от теб, но в същото време – да разчитам на теб, докато още не съм развила собствената си сила.
Благодаря ти за огъня, който запалва моя!
От мен, Ин,
за теб, Ян.