Някои „духовни“ люде имат навика да започват изреченията си с “по-малко осъзнатите хора” или “тези с по-ниско ниво на осъзнатост”, след което следват куп училищни обиди, прикрити под маската на „дълбок анализ“. Самият факт, че някой може да говори за ниво, го прави всъщност неосъзнат.
Няма такова нещо като ниво на осъзнатост.
Или си осъзнат в даден момент, или не си.
Никога човек не може да е само едното и само другото, константно. Това е като вдишването и издишването. Този цикъл е вечен, защото е есенцията на съществуването ни на тази Земя. Единственото, което се променя е скоростта, с която правим неосъзнати неща и бързината, с която ги осъзнаваме. Едни могат да живеят живота си несъзнавайки повечето неща в него, но това не означава, че те са изцяло неосъзнати. Паралелно, има хора, които осъзнават импулсите, действията и мислите си, докато им се случват, но това не означава, че те са изцяло осъзнати. Защото несъзнателното винаги е първата стъпка. Втората е осъзнаването и тя може да се забави с времето, но това не определя ултимативното “ниво”.
Давам ви за пример себе си, която се интересувам живо от тази тема и използвам астрологията за способ за по-бързо осъзнаване. Забелязала съм pattern-и, повтарящи се модели, определени събития по време на определени транзити, но това не ми помага в 10 от 10 случая. Все още забравям/проявявам неосъзнатост в някои случаи и вместо да разбера случващото се, просто го изживявам, без да го разбирам, чувствайки се объркана. В други случаи се осъзнавам по средата на изживяването и виждам причината и смисъла му и това е равнозначно на шизофреничен смях, през сълзи от тъга и отчаяние. Ето ви осъзнатост. Не си мислихте, че изглежда така, нали?
Много искаме да можем да разбираме емоциите и мислите си, но в момента, в който това се случи, започваме да изглеждаме абсурдно в собствените си очи и очите на другите. Защото не можем да блокираме тези мисли и чувства. Те са там с причина. Те са част от механизма, в който нямаме работа да се месим с нашата си Его-породена нужда от “осъзнатост”. Защото кой друг освен Егото ще си мисли, че трябва да бъде по–нещо си? Истинската ни същност знае, че всичко е съвършено и се движи с естествени темпове и цикличност, която малкото ни триизмерно мозъче дори не може да обхване. Егото има нужда от валидация и за да я получи от другите и от самия себе си, за да чувства съществуването си смислено, то трябва да се стреми да бъде повече. И така, драги осъзнати хора, ние създаваме разделение. А уж осъзнатостта се свързва с духовното израстване и стремежа ни да стигнем до ниво на единство. Уви, е просто поредния трик на Егото, което се опитва да излезе напред пред другите.
Затова ако наистина искате да вървите към oneness, то осъзнайте, че осъзнатостта е момент от съществуването ни. Момент, който е добре да бъде след и преди момент на неосъзнатост. Само тогава продължаваме да вдишаме и издишаме в синхрон с вселената. Не се задушавайте неосъзнато в стремежа си да бъдете осъзнати. Неосъзнатото винаги ще присъства, но в един съвършен дизайн… няма и никога не е имало грешки и излишни елементи.
Only erratics recognize
Errors in patterns of a perfect design.
~ CBL