Чудовище или раним човек?

Ира ме гледа настоятелно и с гласа на засегнатата си Плутонова Луна казва:
– Кое не виждам?
– Колко съм гадна! – продължавам да ръкомахам, като луда – И как съм ужасен човек и как се чете в погледа ми! Много хора са го виждали, само ти отказваш да си признаеш!
– Виж, започваш много да ме дразниш. Това, че хората не виждат по-далеч от носа си не ме интересува, но това, че ти се връзваш на тези повърхностни изводи е просто идиотско.
– Ами моментите, в които ставам студена и груба?
– Аз знам, че ставаш такава, но за разлика от „хората“ знам, че това не си ти. Ти можеш да ставаш студена, но не си студен човек. Това ти е защитната реакция. Нали си астро-психолог, елементарно е, защо не го виждаш? Всички хора, които рязко изстудяват или стават груби са силно емоционални. Просто си супер, мега, гига чувствителна и най-малките стрелички в твоя посока те превръщат в супер, мега, гига кучка, само защото се опитваш да се защитиш. Затова като ми станеш gangsta си ми сладка и искам още повече да те гушкам, просто защото знам, че си приела нещо супер навътре. Започваш да пускаш едни саркастични реплики, да ми се правиш на супер хладнокръвна и високомерна, да ми тегавееш и да се заяждаш, и вместо да започна да ти се впечатлявам и да ти се обиждам, виждам през цялата тази фасада и отдолу има едно малко момиченце, което плаче. Реве и се крие зад малките си юмручета, правейки се на възрастен, силен човек. Ще ме извиняваш, но няма да го нападна това дете. Повечето хора в живота ти са те нападали, когато си ги нападала, защото са избирали да повярват, че наистина се правиш на добра, а всъщност си лоша, но аз знам, че е точно обратното. И знам точно защо го правиш. Защото аз правя нещо подобно. Защо си мислиш, че не съм с дългата си, светло-кестенява коса, а съм с кубинки, черни дрехи и къса, боядисана в черно коса? Очевидно не съм вампир, макар че ми се иска. Просто ми е писнало от хора, които търсят вниманието ми и след това ме мачкат. Предпочитам да ме мислят за психарка-наркоманка и да не ме спират или занимават с глупости, пред това да видят, че съм нежно момиче. Ти не правиш нищо по-различно от това, само че не с визията си, а с това което говориш и пишеш. Аз нямам проблем обаче, защото знам, че така си свикнала да се браниш. Но ще отвикнеш да си мислиш и да очакваш, че ще те нападна и ще ти кажа: “Да, Ванеса, ти наистина си чудовище и ужасен човек, който не умее да обича никой, освен себе си!”. Никога няма да ме чуеш да го казвам това, защото никога няма да вярвам в подобна глупост.