Понякога си мислим „Как да бъда съвършен? Как да реагирам, как да мисля, чувствам и действам, за да съм съвършен за човека, когото обичам?“

Облекчаващата, но все пак трудна за преглъщане истина е, че дори не трябва да си задаваш подобни въпроси, защото те извират от недоверие в дизайна. Явно не си създаден съвършен, а сам трябва да се движиш към съвършенството. Това обаче е илюзия и ще обясня защо.

Ти си израсъл сред хора. Който и да те е отгледал, ти си научил от него какво е любовта. Като деца, ние не разграничаваме между „добро“ и „лошо“, ние просто живеем и взимаме, каквото ни се дава. А никой не е „съвършен“. И дори да е, той е различен. Най-често дори толкова различен, че се чудим как принадлежим на това семейство, в някои отношения. На база тези разлики се раждат всъщност „травмите“. Това е и причината травмата към едното дете да е далеч от стресово преживяване за другото дете и обратно. Всичко идва от перспективата.

Да кажем, че детето е с Луна в Рак, а майката е с Луна в Лъв. Всяка негова емоция то ще чувства пренебрегната и умаловажена, само защото майката няма капацитета сама да изпада в мрачно настроение, без да се обвинява, съди и изпитва силен дискомфорт от това. Какво носи това на детето? Много болка и чувство за самота, но и много важното и ценно разбиране (макар е по-късен етап), че да се потапяш изцяло в емоциите ще действа пагубно на живота ти, което съдържа в себе си истина. Детето е избрало тази майка, защото е знаело, че тя трябва да изиграе ролята на „черния учител“ и да го подготви за трудностите в този живот, като се окаже първата и най-сигурна трудност и препятствие, с което то трябва да се справи. Тя ще бъде слънцето в неговия облачен ден и това ще бъде И облекчението, от което то се нуждае И усещането за емоционална пропаст, което ще го изгаря. Вече според фокуса му, то ще определя коя страна да изпитва по-силно. Дали отново ще се потопи в мътните води на усещането за несправедливост или ще разбере защо е избрало живота, който живее. Която и страна да избира съзнателно, другата ще е все още активна подсъзнателно, така че… ние всъщност винаги избираме и двете. Дори майката, с нейния урок с това дете, ще чувства, че то я отваря към нейната собствена уязвимост и мекота, което е полезно за нея И с безкрайните си мрънкания я изтощава и тя не може да му помогне, което я кара да се чувства неспособна. Тя може съзнателно да вербализира само едната страна или никоя дори, но двете винаги са там.

Това какво означава?

Че нашият пример за любов от родителите винаги е двустранен. Винаги съдържа плюсова страна и винаги съдържа дефицит.

Връщайки се на първия ни въпрос – „Как да бъда съвършен? Как да реагирам, как да мисля, чувствам и действам, за да съм съвършен за човека, когото обичам?“ какъв мислите, че е правилният отговор? Има ли такъв въобще? Или и вие, неизменно, както всяко друго живо същество на този свят, ще попаднете в дуалността на измерението ни.

Страданието ни извира от липса на знание. Липса на обективизъм. Неприемане на реалността.
Търсене на съвършенството на светлината, но съвършеноството е в това във всичко, винаги, да има два цвята, не един.

Дори когато сме на върха на щастието, кажете ми, че някъде там, подсъзнателно, не върви една програма, която ти казва „Всичко е временно, нетрайно, има начало и край“? Пълно ли е щастието ни тогава, ако в него присъства и страх? Както в най-мрачните моменти от живота ни, когато не виждаме смисъл в нищо, някъде там се прокрадва надеждата. Мъничкото гласче на вярата, което ти повтаря „Всичко е временно, нетрайно, има начало и край“. Думите са едни и същи, но в единия момент звучат, като глас от Ада, а в другия, като глас от Рая. Всичко е Едно. Майка ти е една. Баща ти е един. Но те не са едно нещо, те са палитра от цветове и ти ще виждаш по различен начин присъствието им в живота ти, на база това, от което имаш нужда в конкретния момент.

Можем ли да открием перфектен партньор? Перфектна работа? Перфектни условия? Да изградим перфектен живот?

Да.

Само ако изменим обаче дефиницията си за това кое е всъщност перфектно. Не е перфектно само Слънцето и денят. Перфектна е Луната и нощта. Светът ни показва нуждата от двете и какви тежки последици ще изпита животът на Земята, ако остане само едното.

Затова отдъхни си.

Ти си перфектен също.

Когато си меките слова и лечебната прегръдка за хората в живота ти, си перфектен. И когато си дистанцията и трудните истини, които трябва да преглътнат, пак си перфектен. Ако си само бял ще ги отблъснеш, защото ще знаят, че ги мамиш. Ако си само черен, ще ги отблъснеш, защото ще угасиш пламъка им.

Бъди това, което си. Еднакво любящ, еднакво справедлив. Това е баланс, всичко друго би породило болка. Ако си само любящ ще убиеш сърцето, тялото и психиката си, каквато е болестта на „добрия човек“ в този свят. Ако си само суров, но нямаш емпатия и топлина, ще убиеш другите, а тази верига на болка рано или късно ще се върне към теб, оставайки те сам и нещастен, с цялото си богатство и успехи, които не запълват празнината.

Свикни с променливостта си. Своята и чуждата. Не търси статичност. Няма да я откриеш. За пореден, никога последен, път:

Be like water, my friend.

2019 © Ванеса Виденова. 2019. Изработка на сайт – Gopchi Ltd.