ДухЗдравеЛюбовПсихологияХората ще те обичат, но ти няма да го усетиш…

Хората използваме едни и същи думи за различни усещания вътре в себе си, като „любов“ и „разбиране“ често попадат в една категория. Това обаче е много голям проблем, защото любов и разбиране са две много различни неща.

Честотата, на която се намира чистата есенция на чувството „любов“ е специфична. Усещането „любов“ е близо до благодарност, пълнота и радост. „Любов“ е дума, която хората използват свободно и на база лична интерпретация, но тази вибрация е всъщност фиксирана. Фиксирана е и в телата ни и се свързва с производството на окситоцин. Има параметри, на физическо и психическо ниво, които е нужно да бъдат отчетени и налични, за да се каже, че в дадена ситуация или момент, човек изпитва именно любов.

Разбирането от друга страна е нещо много различно, защото е подвижно. За да разбереш някого, трябва да си там, където е той, а той невинаги е на едно и също място. Точно обратното – той се движи по скалата на емоциите непрекъснато. Да го разбереш означава, ако е в любов, да си в любовта с него. Ако е в страст, да си в страста с него. Ако е в гняв, да си в гнева с него. Ако е в отчаяние, да си в отчаянието с него. И тук започват проблемите…

Повечето от нас очакваме да бъдем разбрани, а не да бъдем обичани.

Понякога да бъдем обичани, без да бъдем разбрани дори е тежко и непоносимо. Това е човекът, който ни казва „Знаеш, че всичко ще бъде наред, нали?“ в момент, в който нищо не е наред и не виждаме светлина в тунела. Тогава можем даже да се разгневим и да кажем „Ти не ме обичаш„, но всъщност да имаме предвид „Ти не ме разбираш“ и в цялото това нещо да виждаме правотата си.

Може да си кажете – „Добре, не искам да ме обича, искам да ме разбира“, защото това може да ви звучи по-добре. Повече, като любов. Но това не е и никога не е било любов. Това е изкривената ни представа за любов. Това са родителите или партньорите ни (по-късно), които ни захранват с тези подвеждащи сигнали, заради собственото си неразбиране на любовта.

Казват, че страдат и правят жертви с щастието си, заради нас… защото ни обичат. Казват, че не изразяват пълната си същност, за да ни предпазят, защото ни обичат. Казват, че ни критикуват, защото ни обичат. Казват, че ни наказват, защото ни обичат. Крещят ни, защото им пука и не сме им безразлични. Искат да ни задържат до себе си завинаги, защото ни обичат. Ревнуват ни, защото ни обичат. Плачат и страдат от липсата ни, защото ни обичат. Стоварват на вратата ни всичките си страхове, кошмари и травми, защото ни имат доверие и ни обичат. Виждате ли нещо нередно във всичко това?

Виждате ли в какво сме превърнали любовта? Еквивалент е на „Ако докато страдам, страдаш с мен, значи ме обичаш“. Взаимно съгласие за колективно страдание. Съ-страдание, дума начело в редиците на човешките добродетели. Misery likes company, все пак.

Интересно ми е, ако смятате, че това е любовта, така ли ще я опишете на дъщеря си един ден? „Слушай, ако обичаш някого истински, не го оставяй никога да се справя сам, особено когато се чувства зле. И не бъди там, като подкрепа. Като прегръдка. Като топло напомняме, че всичко ще бъде наред. Не, никога. Страдай с него, за да се почувства разбран. Намери нещо в сърцето и спомените си, което те разкъсва на парчета, и мисли за него, докато не се разстроиш, за да слезеш, където е този човек, за да сте на едно ниво. Така ще му засвидетелстваш любовта си.“

В превод – излез от вибрацията любов, слез в отчаяние или гняв, и така ще покажеш, че обичаш. Когато жертваш чувството любов за чувството тъга, това е любов. Когато някой иска да жертваш чувството любов в себе си, за да се почувства разбран, това означава, че те обича. Ще го напиша отново. Когато някой иска да жертваш чувството на удоволствие, пълнота, щастие, вдъхновение и радост в себе си, за да се почувства той разбран в неговото страдание, това означава, че те обича. Трети път? Когато някой иска да задоволи личните си потребности, потъпквайки твоята нужда да се чувстваш добре, това е любов. Това не егоизъм и непоемане на отговорност за себе си, това е любов. Ти да запълваш емоционалните дефицити на някого е да го обичаш. Той да се анагжира с твоите е да те обича. Да сте абсолютно безпочвени и нестабилни в отсъствието на другия, защото той ви е лекувал с присъствието си, е истинска любов. Да изпитвате разкъсваща болка, когато човекът до вас изчезне е показател, че силно сте се обичали и сте се лекували един-друг, а не сте били лепенка върху зееща рана. Ако не напипвате иронията, ще го кажа директно – В този свят наричаме разбирането – любов, а любовта отричаме, защото не можем да я усетим, когато сме долу.

Сега разбирате ли защо не можете да срещнете човек, който да ви обича с всичко, което сте? Не е защото не го прави, а защото вие не го усещате. Не искате любовта му, искате да се дави с вас, за да ви се докаже. Това ли е любовта наистина или някой ви научи, че това е любовта? Питайте сърцето си това ли е любовта. Питайте тялото си това ли е любовта – кортизол. Питайте висшия си Аз това ли е любовта. Питайте едно дете, пълно с живот и радост, това ли е любовта.

Имам клипове, статии, не една и две, в които говоря за това слизане до болката на другия, в опит да му помогнете. Толкова вярвах, че това е пътят. Сега… искам да ги изтрия, защото вече знам, че това слизане не лекува. Това само доказва на човека, че той ВИНАГИ ще има нужда от нещо външно, от нещо което няма в себе си, за да се вдигне на крака. И това външно нещо не идва по желание (защото никой не би страдал страдал умилено), а по задължение, за да докаже любовта си, заради травмата, с която живее. Звучи направо смешно и нелепо, а беше истината, с която живеех с години. Стига толкова..

Ти не си роден в индивидуална обвивка – тяло, за да живееш живота и да изпитваш емоциите на всички, около себе си, вместо своя, за да им доказваш изкривената си представа за любов. Ти си тук, за да твориш. За да си създател на любов. Истинската любов. Тук си, за да повдигаш вибрацията на цялата планета, не за да допринасяш за ниските октави. Не за да се страхуваш, съмняваш, тъгуваш, отчайваш, страдаш, гневиш, притесняваш, жертваш. Това не води до нищо освен до още от същото, заради резонанса и образуването на инерция. Знаеш, че проблемът не се решава от нивото, в което се е създал, водил си спорове с часове, до пълно изтощение и умопомрачение, и пак… смяташ, че има логика в това да пробваш още веднъж? Този път пък може да се получи. Не може да се получи. Никой не можеш да спасиш от него самия. Ти също не можеш да бъдеш спаден от друг, освен от себе си. Не и дългосрочно.

Save yourself or remain unsaved.

Разбереш ли това, разбрал си много и си крачка по-близо до Любовта. Най-накрая.

2 comments

  • Стефка Станчева

    29.07.2020 at 1:46

    Може би си права Ванеса, и аз съм свързвала любовта с разбирането. Цял живот все съм се оплаквала, че никой не ме разбира. Дори сега се сещам, че в една книжка бях прочела, че мотото на Рак е „дойде неразбран, живя неразбран, и си отиде неразбран“, и така сякаш с гордост си живеех, че съм толкова сложна и специална, че няма как някой да ме разбере.
    И какво си очаквал хората да разберат, като ти самият нито си се разбирал, нито си се обичал, и си носил жертвеността си като медал.
    Ако ти си в депресия, с какво ще ти помогнат другите, ако се депресират заедно с теб. Ако аз съм емоционално долу, и човекът до мен ме последва, за мен е два пъти по-тежко да тръгна нагоре, защото сякаш трябва да генерирам сили за двама. Да изискваш другият да отговаря на емоционалното ти състояние по същия начин, си е насилие. Знам, че няма как, и не е необходимо, някой да преживява нещата както мен, и да вижда през моите очи.
    Изисквам разбиране до там да ме оставят да бъда тъжна или радостна, без насила да ме дърпат нагоре или надолу. Има достатъчно време, в което да сме на една вълна, и да плачем, и да се смеем заедно.
    Все още се уча как да имам здрава връзка.
    И това, което ти наскоро сподели, е много ценно, дано повече хора те чуят и се вгледат в себе си. Много красиви връзки ще бъдат спасени. Моята беше на ръба да се съсъпе.
    Когато двама човека се свържат, се ражда едно общо емоционално дете, и доколко то ще расте здраво и обгрижвано, зависи доколко добра връзка има със себе си всеки поотделно.
    Слушах видеото няколко пъти, за да ми е още една сигнална червена лампа, когато имам нужда.
    Благодаря за смелостта да споделяш всичко, ползите са хиляди повече отколкото негативите, които могат да ти върнат. Докато имаш желание го прави, но и на никого не си длъжна да спасяваш живота.
    С обич ❤️

    Reply

  • Мирела

    29.07.2020 at 8:13

    Чудесна статия.
    Преди години имах същият проблем – бърках двете понятия и изисквах от другия да има, едва ли не, същата емоционалност като мен. Съответно връзките ми ставаха… токсични.
    Сега усещам, че имам нужда само да не бъда осъждана за емоциите си. Да не бъда отхвърлена заради тях. И това усещане се заражда именно, когато отсреща реагират с рационално отношение от сорта на „успокой се“, „защо така реагираш“, „бъди над нещата“ и т. н. А аз чисто и просто искам да си позволя гняв, ярост, тъга за някакви 2 минути и да знам, че имам правото да изпадна в такива емоции. Че имам правото да съм лабилна, слаба. Че не може вечно да реагирам рационално и „осъзнато“. Че съм просто човек, който чувства и не е съден за чувствата си.
    И истинският проблем е, че сама се обвинявам за тези емоции. Аз ги виждам като проблеми и самата аз се съдя заради тях. Затова и реагирам като опарена, ако по някакъв начин си помисля, че партньорът ми реагира рационално и се опитва да ме разбере – не може да ме разбере, защото той не е под афект, нормално….
    Само две минути, после ще мога да си рационализирам цял ден.

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

2019 © Ванеса Виденова. 2019. Изработка на сайт – Gopchi Ltd.