Хората използваме едни и същи думи за различни усещания вътре в себе си, като „любов“ и „разбиране“ често попадат в една категория. Това обаче е много голям проблем, защото любов и разбиране са две много различни неща.
Честотата, на която се намира чистата есенция на чувството „любов“ е специфична. Усещането „любов“ е близо до благодарност, пълнота и радост. „Любов“ е дума, която хората използват свободно и на база лична интерпретация, но тази вибрация е всъщност фиксирана. Фиксирана е и в телата ни и се свързва с производството на окситоцин. Има параметри, на физическо и психическо ниво, които е нужно да бъдат отчетени и налични, за да се каже, че в дадена ситуация или момент, човек изпитва именно любов.
Разбирането от друга страна е нещо много различно, защото е подвижно. За да разбереш някого, трябва да си там, където е той, а той невинаги е на едно и също място. Точно обратното – той се движи по скалата на емоциите непрекъснато. Да го разбереш означава, ако е в любов, да си в любовта с него. Ако е в страст, да си в страста с него. Ако е в гняв, да си в гнева с него. Ако е в отчаяние, да си в отчаянието с него. И тук започват проблемите…
Повечето от нас очакваме да бъдем разбрани, а не да бъдем обичани.
Понякога да бъдем обичани, без да бъдем разбрани дори е тежко и непоносимо. Това е човекът, който ни казва „Знаеш, че всичко ще бъде наред, нали?“ в момент, в който нищо не е наред и не виждаме светлина в тунела. Тогава можем даже да се разгневим и да кажем „Ти не ме обичаш„, но всъщност да имаме предвид „Ти не ме разбираш“ и в цялото това нещо да виждаме правотата си.
Може да си кажете – „Добре, не искам да ме обича, искам да ме разбира“, защото това може да ви звучи по-добре. Повече, като любов. Но това не е и никога не е било любов. Това е изкривената ни представа за любов. Това са родителите или партньорите ни (по-късно), които ни захранват с тези подвеждащи сигнали, заради собственото си неразбиране на любовта.
Казват, че страдат и правят жертви с щастието си, заради нас… защото ни обичат. Казват, че не изразяват пълната си същност, за да ни предпазят, защото ни обичат. Казват, че ни критикуват, защото ни обичат. Казват, че ни наказват, защото ни обичат. Крещят ни, защото им пука и не сме им безразлични. Искат да ни задържат до себе си завинаги, защото ни обичат. Ревнуват ни, защото ни обичат. Плачат и страдат от липсата ни, защото ни обичат. Стоварват на вратата ни всичките си страхове, кошмари и травми, защото ни имат доверие и ни обичат. Виждате ли нещо нередно във всичко това?
Виждате ли в какво сме превърнали любовта? Еквивалент е на „Ако докато страдам, страдаш с мен, значи ме обичаш“. Взаимно съгласие за колективно страдание. Съ-страдание, дума начело в редиците на човешките добродетели. Misery likes company, все пак.
Интересно ми е, ако смятате, че това е любовта, така ли ще я опишете на дъщеря си един ден? „Слушай, ако обичаш някого истински, не го оставяй никога да се справя сам, особено когато се чувства зле. И не бъди там, като подкрепа. Като прегръдка. Като топло напомняме, че всичко ще бъде наред. Не, никога. Страдай с него, за да се почувства разбран. Намери нещо в сърцето и спомените си, което те разкъсва на парчета, и мисли за него, докато не се разстроиш, за да слезеш, където е този човек, за да сте на едно ниво. Така ще му засвидетелстваш любовта си.“
В превод – излез от вибрацията любов, слез в отчаяние или гняв, и така ще покажеш, че обичаш. Когато жертваш чувството любов за чувството тъга, това е любов. Когато някой иска да жертваш чувството любов в себе си, за да се почувства разбран, това означава, че те обича. Ще го напиша отново. Когато някой иска да жертваш чувството на удоволствие, пълнота, щастие, вдъхновение и радост в себе си, за да се почувства той разбран в неговото страдание, това означава, че те обича. Трети път? Когато някой иска да задоволи личните си потребности, потъпквайки твоята нужда да се чувстваш добре, това е любов. Това не егоизъм и непоемане на отговорност за себе си, това е любов. Ти да запълваш емоционалните дефицити на някого е да го обичаш. Той да се анагжира с твоите е да те обича. Да сте абсолютно безпочвени и нестабилни в отсъствието на другия, защото той ви е лекувал с присъствието си, е истинска любов. Да изпитвате разкъсваща болка, когато човекът до вас изчезне е показател, че силно сте се обичали и сте се лекували един-друг, а не сте били лепенка върху зееща рана. Ако не напипвате иронията, ще го кажа директно – В този свят наричаме разбирането – любов, а любовта отричаме, защото не можем да я усетим, когато сме долу.
Сега разбирате ли защо не можете да срещнете човек, който да ви обича с всичко, което сте? Не е защото не го прави, а защото вие не го усещате. Не искате любовта му, искате да се дави с вас, за да ви се докаже. Това ли е любовта наистина или някой ви научи, че това е любовта? Питайте сърцето си това ли е любовта. Питайте тялото си това ли е любовта – кортизол. Питайте висшия си Аз това ли е любовта. Питайте едно дете, пълно с живот и радост, това ли е любовта.
Имам клипове, статии, не една и две, в които говоря за това слизане до болката на другия, в опит да му помогнете. Толкова вярвах, че това е пътят. Сега… искам да ги изтрия, защото вече знам, че това слизане не лекува. Това само доказва на човека, че той ВИНАГИ ще има нужда от нещо външно, от нещо което няма в себе си, за да се вдигне на крака. И това външно нещо не идва по желание (защото никой не би страдал страдал умилено), а по задължение, за да докаже любовта си, заради травмата, с която живее. Звучи направо смешно и нелепо, а беше истината, с която живеех с години. Стига толкова..
Ти не си роден в индивидуална обвивка – тяло, за да живееш живота и да изпитваш емоциите на всички, около себе си, вместо своя, за да им доказваш изкривената си представа за любов. Ти си тук, за да твориш. За да си създател на любов. Истинската любов. Тук си, за да повдигаш вибрацията на цялата планета, не за да допринасяш за ниските октави. Не за да се страхуваш, съмняваш, тъгуваш, отчайваш, страдаш, гневиш, притесняваш, жертваш. Това не води до нищо освен до още от същото, заради резонанса и образуването на инерция. Знаеш, че проблемът не се решава от нивото, в което се е създал, водил си спорове с часове, до пълно изтощение и умопомрачение, и пак… смяташ, че има логика в това да пробваш още веднъж? Този път пък може да се получи. Не може да се получи. Никой не можеш да спасиш от него самия. Ти също не можеш да бъдеш спаден от друг, освен от себе си. Не и дългосрочно.
Save yourself or remain unsaved.
Разбереш ли това, разбрал си много и си крачка по-близо до Любовта. Най-накрая.