Има две страни на всичко, което може да не харесваш в себе си. Когато виждаш само минуса обаче, това е липса на себеуважение, а това чувство е корозивно. Твоята нетленна същност е съвършена и вижда теб съвършен също. Защо не започнеш да се виждаш през нейните очи?
Реактивност? А защо не човек с бързи рефлекси? Човек, който в критична ситуация няма да изгуби ценно време да мисли, анализира и да се паникьосва, а ще действа с бързина и прецизност.
Лесно палиш и си гневлив? А защо не защитник, който когато стане свидетел на неправда, няма да си замълчи, а ще реагира моментално? Защо не човек, който е готов да се бори за това всеки да получи най-доброто, което заслужава?
Твърде чувствителен? А защо не добър радар за ниска и висока вибрация? Човек, който много силно усеща къде е рая и къде е адът на Земята. Когато можеш да чувстваш всичко, вътрешният ти компас работи добре. Никога няма да те сполети трайно нещастие, защото ще усетиш проблемите отрано.
Задушаващ и обсебващ? А защо не лоялен? Човек, който обича и изразява любовта си през грижа, физически ласки и присъствие. Винаги ще бъде там за другите, под формата на меко одеало, нежна прегръдка и топла супа. Като майчината любов, която умее само да дава и закриля и ще прекоси океани, но няма да се откаже от любовта.
Дистанциран и студен? А защо не човек, който цени личното си пространство и умее да се чувства добре в собствената си компания? Човек, който няма да се потопи в драмата, която го заобикаля, оставайки хладнокръвен, практичен, а с това – обективен и истински полезен за всяка ситуация.
Черноглед и критичен? А защо не перфектен анализатор на това, което сме дошли на Земята да поправим? Не сме избрали това пространство и тези тела, с мисълта: „Отивам на място, в което всичко е перфектно“. Напротив. Има много болка, породена от незнание, а ти си носител на знание, щом успяваш да я видиш, усетиш и посочиш. Нищо, никога не се лекува, ако нямаме очите да го видим, като проблемно, а след това да открием лек.
Егоист? А защо не човек, който знае кой е, какво иска, какво не иска, и не се страхува да бъде черен в очите на хората, които искат да се възползват от него и всичките му заложени ресурси. Ако се жертваш ден след ден за хора и ситуации, в които от теб само се взима, в един момент ще останеш, без нищо за даване. Да се погрижиш за себе си е първата и най-важна крачка по пътя ти към безусловното служене.
Арогантен? А защо не човек, който познава достойнствата си и не живее със срам и себеотрицание? Човек, който иска да разгърне целия си потенциал и не желае външни фактори да ограничават широтата на крилете му? Човек, който вдъхновява всички останали със смелостта и дързостта си.
В зависимост от нивото на себеотрицание на всеки човек ти ще бъдеш виждан или като първата дума или като описанието след нея. Ти НЕ си първото определение. То съществува, за да покаже крайност, но тази крайност се вижда само през очите на обратната крайност. Тоест – ако някой те нарича „доминантен“, то можеш да си сигурен, че той потиска личните си мисли и чувства ежедневно, за да не бъде наречен „доминантен“, без да осъзнава, че в неговата крайност се намира думата „безхарактерен“, която е също толкова отблъскваща и неприветлива.
Всеки, който ще те види в негативна светлина и ще те определи, като лош човек, заради едно или друго, не вижда другата страна на монетата. Всеки, когото ти определиш, като лош човек, заради едно или друго действие спрямо теб или друг, показва, че не виждаш истината за този човек, а само текущия момент. Когато някой не вижда истината, дали си ти или другия, това е защото самият той не се обича и се страхува да го направи, за да не влезе в личната си представа за кошмар. По-лесно е злодеят да е навън, защото така отговорността не е в нас. А ако виждаме другите, като непоправими случаи, това пък са нашите недоверчиви очи, които виждат само обвивката, но не и сърцевината. В един конфликт и двамата (или всички участващи) са слепи. Истинската същност на всеки един от нас не изпада в конфликт с никого, защото тя обединява, не дели.
Душата е блестящо кълбце енергия, което свети със силата на Слънцето.
Когато ти заблестиш и пуснеш светлината си в света, монетата пак има две страни – или ще прогаряш Егото на тези, които се страхуват от собствената си светлина, или ще отвориш сърцето им и те също ще започнат да блестят. Нямаш контрол над другите. Приеми го. Осъзнай го. Довери се, че всеки намира нужното му знание и опит, рано или късно в живота.
Истината.
Винаги.
Възтържествува.
А истината.
Е една.
Любовта.