ДухЖивотЛюбовРазмишленелПроменлива сигурност

Не вярвам в думите. Доверие е дума, която няма смисъл да ползвам. Не, не са лоши хората, нито е от нихилизъм или болка това, което чувствам и мисля, напротив. Трезво и освобождаващо е да живееш на светло. Ако вярваш във „вечното“ и „трайното“ си в илюзия. Човек е редно да живее в реалността, чийто закон е промяната. Нестихващо препускане. Непрекъснато менящите се нови цели, идеали, мечти и посоки. Не вярваш ли в промяната и цикличността,  превръщаш се в камък. Материята, навикът, започват да те управляват. Страх те е от смъртта. От всеки край. Започваш всичко да искаш да запазиш. Да купиш. Да имаш. Да се подсигуриш. Да притежаваш. Стискаш със сетни сили, а то изтича и се разлага в ръцете ти, ако му времето му е дошло. Някога топло и благоуханно тяло се превръща в червив, вмирисан труп. Как ще спреш времето? Не можеш, не управляваш ти този свят. Други, по-мъдри и стари същества са указали пътя. Есента настъпва, лятото е приключило. Не можеш да върнеш зеленото на листата. Не можеш да заповядаш на Слънцето да залязва по-късно. Каквото е имало, свършило е, идва новото. Не се страхувай от краищата обаче, не забравяй основния закон – промяната. Не мисли „О, не, вечната несигурност ще ме побърка, нямам почва под краката!“. Идва зима и не си мислиш „Боже, никога няма да видя цъфнали дървета отново…“. Промяната води със себе си спокойствието на цикличността. Колелото се движи напред, но се върти около оста си. Хем е ново, хем се повтаря старото. Всички починали и тръгнали си от нас, ще видим отново. Всичката любов, която сме дали и получили, ще продължим да даваме и получаваме. Хубаво ли е – оцени го, понеже е нетрайно. Тежко ли е – приеми го, то също си отива. Пускането не се прави по принуда, а от необходимост, защото с всеки етап на новото, старото умира. Вече не съм човека, който бях преди една година. Харесвам ли я? Да. Мъчно ли ми е за нея? Не. Не искам да съм нея отново, много повече знам днес. Как преживяваме нашата собствена ежедневна смърт е важно. Безгрижието става все по-трудна задача, но все по-удовлетворяваща, когато бъде постигнато. С очи пълни с любопитство, насочени към хоризонта се живее истински. Не избирай болката, тя не е твоя, тя е ветропоказател. Движиш се срещу течението, затова боли. Няма да устоиш дълго, ще те помете и ако само за миг затвориш очи и приемеш случващото се, ще ги отвориш невредим, в нов рай, по-красив от всеки друг. Не се доверявай на думите ми. Опитът ще ти разкаже всичко по-добре от мен.