Нов цвят

Рисуването и музиката, въобще изкуството, развиват мисълта. Изследователската мисъл най-вече. Докато смесваш бои невинаги знаеш какво ще се получи, докато оформяш образ върху платното, невинаги е ясно какво ще излезе. Философски погледнато дори смесването на цветове и форми е като съчетаването на качества при хората, когато те са във взаимоотношения. Интересното е, че… когато имаш жълто и смесиш с него син цвят, нито едно от двете не остава това, което е било. Вече са зелен, общ, цвят. Няма синьо. Няма жълто. В астрологията аналогията е композитната карта между двама души, която прави тази двойка – трети „човек“. Когато сме във взаимоотношения, независимо какви (роднински, приятелски, партньорски) ние винаги образуваме нова форма с този човек. И тази нова форма има нови качества и нова резултатност, благодарение на тях, която не би била възможна, ако двата цвята не се бяха смесили. Тя сама по себе си е отново с плюсове и минуси, но за да съществува е от основна важност двамата човека да… „загубят себе си.“ В кавички, но може би не съвсем, защото човек не може да се слее никога с друг истински, ако не пусне съпротивите си. За да хванеш ръката на някого е нужно да пуснеш това, което вече държиш. Колкото по-стегнат си в индивидуалната си представа за самия теб, толкова по-трудно ще стигнеш до симбиоза и постигане на новия цвят. Много хора казват, че „са загубили себе си“ във взаимоотношенията си с някого, но това означава единствено, че са допуснали сливане. В някои случаи обаче сливането не е симбиоза, а паразитизъм или пък доминация. Бихме казали, че цветове трябва да се смесят 1:1, но който е рисувал знае, че една капка синьо прави жълтото зелено, а една капка жълто в синьото… не прави почти нищо. Загубва се. В този смисъл интензитета е важен също, защото невинаги 1+1=2, когато говорим за различна честота на трептене. За да се задържат едни взаимоотношения в баланс обаче, най-важното е човек да изтрие „себе си“, онова „себе си“, което познава отвъд връзката си с другите, и да е готов да го загуби (Его смърт), за да позволи на Любовта да измени цветовете му. Само тогава има сливане. Само тогава имаме нещо ново. Само тогава има еволюция и творение отвъд рамките на изходните продукти.