Обичам те, но само ако…

Не любов, а търговия.
Маргаритка с венчелистчета – услуги.
Обичам те, но само, когато ме обожаваш.
Обичаш ме, но само, когато те подкрепям.
Обичам те, но само, когато ми даваш от времето си.
Обичаш ме, но само, когато се смея на историите ти.
Обичам те, но само, когато ме караш да се чувствам нужна.
Обичаш ме, но само, докато се съгласявам.
Обичам те, но само ако наистина ме познаваш.
Обичаш ме, но само, когато денят ти ме вълнува.
Обичам те, но само, когато моят свят направиш свой.
Обичаш ме, но само, когато се вписвам в очакванията ти.
Обичам те, но само, когато ми даваш пълна свобода.
Обичаш ме, но само, ако съм физически близо.
Обичам те, но само, когато ми предлагаш нещо ново и забавно.
Обичаш ме, но само, когато не се страхувам от теб.
Обичам те, но само, когато не ме нараняваш, дори да е неволно.
Обичаш ме, но само, когато се държа уважително.
Обичам те, но само, когато носиш чистота в сърцето си.
Обичаш ме, но само, ако мога да нося тъмнината ти, без да се пречупя.
Обичам те, но само, ако редовно ме спасяваш.
Обичаш ме, не само, когато виждам света, както го виждаш ти.
Обичам те, но само, когато имаш деликатно отношение към мен.
Обичаш ме, но само, когато не ти противореча.
Обичам те, но само, когато това, което имаме е перспективно.
Обичаш ме, но само, когато нямаш забрани и можеш да си себе си с мен.
Обичам те, но само, когато ми казваш всичко и не криеш.
Обичаш ме, но само, когато не ти създавам проблеми.
Ние сме soulmates, но само, ако пасваме на визията в главите ни за това, нищо че в моята и твоята дефинициите се различават.
Обичаме се, нищо че сърцата ни кървят от тежки спомени и лягаме един до друг с нож, под възглавницата, готови да се защитим от кошмара, който без логични основания очакваме.
Обичаме се, но таим чувства и към други хора… някои в миналото ни, други – от бъдещето.
Обичаме се, но някои части от нас ще останат вечно скрити за другия.
Обичаме се, но ти не си всичко, което търся, но това е нормално, защото аз също няма как да съм всичко, което търсиш, нали?
Обичаме се, но преглъщаме отровата на разочарованието ежедневно, защото „няма перфектни хора“.
Обичаме се, но любовта боли, всеки го знае, трябва да живеем в реалността.
Обичам те, но ти бъди повече, като мен, за да те обичам повече.
Обичаш ме, но когато правя нещата, като теб, така съм по-близо до истината.
Обичам те, но семейството ни понякога чувствам, като затвор, от който не мога да избягам.
Обичаш ме, но годините прекарани заедно те правят апатичен към всичко, което съм, защото ме познаваш вече твърде добре.
Обичам те, но отдавна всичко е равно или… по-зле – вече е полегата линия, слизащата надолу.
Обичаш ме, но само, ако ти спестявам емоционалните си състояния.
Обичам те, но само, когато си силен.
Обичаш ме, но по-добре да не ти говоря, преди сутрешното кафе.
Обичам те, но по-добре не ме целувай и прегръщай, когато сме сред хора.
Обичаш ме, но само, ако се „държа нормално“.
Обичам те, но само, ако емоциите ми не те плашат и не ме виждаш тежка.
Обичаш ме, но…
Обичам те, но…
Обичаш…
Обичам…
О..
Бич…
… е човешката любов…
…но имам избор.
Моят е да те обичам, без да съм задължително причината за щастието ти, едновременно с това обаче отнела ти възможността да съм причината за бъдещите ти страдания.
Обичам те, без да те милвам.
Обичаш ме, без да ме виждаш.
Обичам те, давайки ти криле, за да намериш посока.
Обичаш ме, докато обичаш други.
Така е вече безусловно.
Студено е, но вече не боли.
Гори тихо, в синьо, и е вечно.