В днешно време има две много опасни за психическото здраве думи. „Trending“ и „Viral“. Социалните мрежи дават сцена на всеки човек със смартфон и превръщат уменията, интересите и предпочитанията му… в продукт. Светът ни все още се управлява от парите, следователно публиката определя цената и ако това, което правиш е популярно и търсено, това означава повече работа, повече ресурси за теб, повече сигурност, повече изобилие, повече власт, повече задоволени нужди и по-малко нещастие. Поне такава е логическата последователност за повечето хора. Реално обаче в много от случаите човек изгражда същия затвор, от който се е опитвал да избяга. Всичко започва невинно – прави нещо, споделя го и то се харесва. Това учудва и него самия, защото не е било целенасочено. За да задържи „hype“-a обаче, го хваща и го доразвива. Прави го отново, и отново, и отново, а хората стават все повече и повече. Искат още и още от същото и тогава човекът си казва: „Ето. Правя това, което обичам, сега ще започна и да печеля от него! Открих пътя към щастието. Няма повече да работя от 9 до 17 всеки ден за мечтата на някой друг и нищо и никаква заплата. Вече съм свободен!“.
Think again.
На „средностатистическата“ ти работа ще срещаш по десет, петдесет, сто клиента на ден (зависи от длъжността), в онлайн работата ти клиентите ти са хиляди, понякога десетки хиляди. На нормалната ти работа отиваш в определен час и си тръгваш в определен час. Като „influencer“, „content creator“ или „entrepreneur“ ти определяш работното си време – грешка, потребителите и алгоритъмът определят работното ти време, защото за да си „trending“ ще трябва да се бориш с алгоритъма на всяка социална мрежа, която бързо ще „те забрави“, ако не си регулярен. Следователно работното ти време клони повече от към 24/7. И последно – да, обикновено на нормална работа упражняваш дадена длъжност в името на компанията и нямаш много свобода, но имаш ли свобода, когато това, с което си станал viral е единственото, което хората продължават да искат от теб или пък когато за да участваш в платени колаборации, ще трябва да ограничиш изказа си, темите които обсъждаш и въобще филтрираш значително личността си, какъвто е честият случай? И докато да загубиш нормалната си работа е в графа „Е, случва се, ще си намеря друга“, то да загубиш „following-a“ си е доста по-тежък удар за мнозина, защото те самите са лицето на продукта си. Остойностили са се през това, в което другите са намерили стойност, и ако вече не го правят, не знаят кои са и дали имат друго ценно нещо в себе си.
Познавайки много content creator-и и самата аз, бидейки една от тях, познавам натиска на очакванията. Аз лично винаги съм на контра и не се страхувам да променям посоката, според личните си нужди, без да мисля особено за интересите на публиката, защото дори да бъда забравена, една част от мен ще си отдъхне много и дори вероятно предпочита такава реалност. Мнозина не са с моето спокойствие обаче и ще продължават да се борят да останат „trending“ на всяка цена, което прогресивно намалява качеството им на живот, за да могат да продължават да смогват на нарастващата публика, тези хиляди, подчертавам – разностранни, очаквания. Помислете как се угажда на един клиент и се замислете как се угажда на десетки хиляди, все с различни предпочитания, понякога полярни ден за ден, според настроението им. Затова преди да се зарадвате, че най-накрая светът ви е „видял“ и „разпознал“ и всички ви „обичат“, правилно обмислете колко сте способни и готови да се превърнете в продукт и дали посвещавате времето си на истинската ви мечта или на ирацноналия ви страх от това да се превърнете в „никой“ отново. Както е казал Анди Уорхол – „В бъдеще всеки ще има своите 15 минути слава”, а богатите ще използват парите си, за да си купуват анонимност, лично пространство, невидимост… и най-вече спокойствие, далеч от очите на всички.
С всичко това обаче НЕ казвам, че няма смисъл в това човек да е социално ангажиран, по каквито пътища желае, но… нека внимава така желаният полет да не е поредната клетка с невидими решетки, които страховете ежедневно ще издигат. Творете и споделяйте, но не се връзвайте, гледайки се през очите на другите. Публиката не е сантиментална, тя е ненаситна и би ви премазала в глада си, без оглед на личността, както е илюстрирано перфектно в „Парфюмът“ на Зюскинд.
Вие сте отговорни пред себе си.
Както не трябва да се променяме, за да сме „перфектни“ за човека срещу нас, защото той ще се влюби в илюзия, а не истинската ни същност, така е важно и в призванието си да следваме вътрешния си порив, усешането за щастие, мисия и огън. И ако вчера сте били на върха, а днес на дъното в очите на света, важно е сърцето ви да е на правилното място и детето във вас да се смее. Успехите на тялото, психиката, духа и светските такива… рядко са на една равнина.