В живота си съм наблюдавала отблизо много знаци, независимо дали приятели, колеги, съквартиранти, партньори или роднини. В регистрите в главата ми имам от всички цветове и нюанси, и то по много. Овен познавам вече до болка, буквално и преносно; Телец опознах добре през съвместен живот (и то няколко пъти досега); в Близнаци съм била влюбена и загубена повече от веднъж; Раци колкото искаш, около мен; като Лъвове припознавам и двамата ми родители; Девите са ми втора природа; Везните, противно на очакванията се оказаха трайни приятели; Скорпионите да не говорим, там лоялността е и след смъртта; Стрелците опознах достатъчно, за да ги оставя да тичат свободни; с Козирози съм живяла също неведнъж;  Водолеите виждам, като братя и сестри, но що се отнася до Рибите… ех, Рибите. Те си останаха енигматични, дори за мен, като Риба.

Все слушам от другите коя съм аз, каква съм, как се държа, как ме възприемат, колко съм странна, мълчалива и живееща в собствен свят. Години наред анализирах анализите на света относно мен. Слушах обвиненията, слушах комплиментите, но дълбоко в себе си жадувах да разбера истината. Да знам коя съм наистина, без личните филтри на хората. Да разбера толкова ли съм прекрасна наистина и толкова ли е трудно едновременно с това да се живее с човек, като мен. Не отне дълго, както винаги, преди желанието ми да се сбъдне. В живота ми влезе (или по-скоро се върна) човек, който видя моя Флъш… и с едно движение на ръката извади Роял Флъш. Победи ме, без дори да знае, че има състезание.

Партньорите ми през годините винаги са имали нещо Нептуново в себе си, защото такива хора харесвам (планетата е все пак в седмия ми дом), но никога не е било повече от това, с което живея ежедневно. Сега за пръв път чувам собствената си мисъл и собствените си чувства от устата на друг човек, насочени към мен, и няма по-странно усещане от това. Винаги съм се чудела какво означава да „си намериш майстора“ и ми е звучало заплашително. Дали не е наистина да откриеш някой, който играе твоята собствена игра… по-добре от теб?

Романтиката

Винаги съм била човека с дълго обмисляните подаръци, често ръчно изработени и изрисувани, измайсторени, сготвени или изпяти. Все неща събуждащи сетивата – текстове, поезия, музика, филми, картини, рисунки, романтични изненади и тайни послания, с тук-там практични добавки. Помня всичко любимо на хората, които обичам, старая се съзнателно, мисля го, ежедневно търся път към всеки, за да го разбера, вместо да гадая какво живее в сърцето му. Няма да крия, тайно съм си мечтаела да ми се случи същото. Представяла съм си се в моменти, като сцените от любимите ми романтични филми. Не казвам, че не ми се е случвало в живота ми досега, но само за няколко месеца, откакто общувам с „по-голямата риба“ изпитах толкова много такива моменти, че не мога да си спомня дали всичките ми останали връзки взети заедно могат да покрият интензитета им. Не помогна факта, че не бях съвсем готова обаче, след всичко, което се случи през 2020. Мислех, че ще съм цинична, студена, уморена от опити и провали. Че най-накрая, когато бъда обичана, както винаги съм искала, ще съм загубила силите да го оценя. Почти бях се отчаяла, но… ме посрещаше с цветя. Отваряше врати. Сваляше ми палтото. Държеше ме за ръка и не я пускаше. Стискаше я по-силно, когато пресичахме улицата. Правеше ми комплименти, когато бях рошава и смачкана. Готвеше ми прекрасни ястия. Слушаше ме как пея и искаше да го правя по-често. Казваше ми, че имам ангелски глас и го връщам в детството му. Помнеше всяко нещо, което ми е харесало дори веднъж. Пазеше ме от всичко, което беше видял, че ми тежи, дори когато сама забравях и си го причинявах. Вдъхновяваше ме да стъпвам в неизвестното, с уверението, че в момент на колебание винаги можех да се върна назад и той щеше да ме хване. Стъпваше нежно, с търпение и внимание към всяка моя рана и травми от предишни взаимоотношения, които незаслужено трябваше да изтърпи. И рисуваше за мен, за да ми подари нещо специално, а четка и бои не беше хващал от години. Пускаше ми музика, с която ми говореше. Планираше пътешествията ни цяло лято, едно след друго, разнообразни и нови, защото беше запомнил, че нищо не обичам да повтарям. На морето лежеше щастлив на слънце, държейки ръката ми, докато си почивах на сянка под навес, който беше опънал за мен, за да сме заедно на плажа. Сякаш всички cheesy неща, които някога бях правила за някого се събраха в едно и се върнаха към мен… през него.

Не се чувствам късметлийка, вече знам, че го заслужавам, но това не възпрепятства сълзите ми на благодарност, когато ми сервира поредното прекрасно изживяване, на които той винаги се учудва и от умиление се смее, докато ме успокоява. С две думи – справката ми за репликата „Вие Рибите сте магия и правите света по-цветно и красиво място“ е издържана и твърдението се оказа истина.

Дистанцията

Да продължим с нещо не толкова приятно, а именно хилядите пъти, в които съм чувала, че съм дистанцирана, незаинтересована, отнесена, „не тук“ и твърде много в главата си. И това изпитах на свой гръб и си мислех, че да си от другата страна е страшно, но всъщност… е страшно само, ако забравиш, че си имаш работа с Риби. Защото често когато някой рязко охладнее, първата ти мисъл е, че има проблем. Че нещо не е наред. Че е време за паника. Че отново ще последва болка и край. Познавайки се обаче, неможейки никога да обясня адекватно защо времето насаме, концентрирани в работата или творческите ни проекти, или просто нищоправенето, е нещо хубаво, осъзнах с радост, че този път няма да ми се налага да го обяснявам. Той го разбираше по-добре от мен. Дистанцията действа облагородяващо на Риби, просто защото имаме време да мечтаем. Да рисуваме в съзнанието си миговете, в които отново ще сме заедно. Имаме време да творим. Имам време да пиша. Той има време да се фокусира върху работата.  Имаме нужда от дневните ни моменти, в които ще space-out-нем, но повече от това имаме нужда хората, около нас да не го приемат лично. Да имаме онази отворена вратичка за мига, в който ще се върнем от мястото, където сме пътували и отново ще сме един до друг. Искаме да имаме спокойствието, че няма да ни посрещне някой с нацупена физиономия, който ще иска отчет и обяснение. В началото се страхувах, защото нямах опит с хора, като мен. Когато влизаше в работен режим си мислех, че не ме иска, че не ме обича. След това се сетих за десетките пъти, в които някой около мен е интерпретирал нуждата ми от уединение по този начин и колко много съм се наранявала, че не разбира, че въобще не е това. И за да го убедя съм стояла там, дори когато батерията ми е имала спешна нужда от зареждане, което с времето само влошаваше всичко. Затова сега, когато той влезе в това състояние, аз също влизам в работен, мечтателен или творчески режим. Обратно – когато аз съм „някъде другаде“, той дори не ме пита къде съм отлетяла. Просто знае и се заема с недовършената негова работа, с нещо което чака енергията и вниманието му, вместо той да чака моето. Нямах представа, че толкова… лесно, е могло да бъде всичко.

Чувствителност

Твърде чувствителна. Толкова крехко тяло. Лесно се изморява. Всичко усеща. С родители Лъвове да обясняваш как нещо ти е „too much“ се гледа с насмешка и понякога със съжаление. За повечето хора са си „лигавщини“. Разликата е от земята до небето, когато си лице в лице с човек, който всъщност те разбира. Разбира колко е важно всичко да е красиво, подредено, чисто, ухаещо на свежест, приятно, в меки цветове, нежно на допир, хармонично, симбиотично. Друго е нуждите ти да не се обръщат срещу теб, защото нечие его е засегнато или човека не желае да се променя дори и малко, а вместо това да чуеш това, което ти винаги си казвал – „О, наистина ли? Не знаех. Извинявай, ще внимавам повече, не искам да ти е неприятно“. Рибите много корим хората, около нас, че не са съобразителни, че навлизат рязко и с взлом, без да питат и да мислят. Мислех, че съм твърде чувствителна и с това наистина тежа на околните, но вече знам, че това е оправданието на хората, които не искат да си признаят, че просто не им пука достатъчно, за да са по-внимателни с теб. За 30 години не успях да развия дебела кожа, независимо от грубите уроци по живот. За сметка на това обаче научих, че има хора в този свят, които ще си вземат цветя, фини и крехки, ще прочетат инструкциите и колко точно вода и светлина им е нужна, и ще се радват да им дават точните мерки. Аз също съм от тези хора, защото, когато усетя неговата чувствителност или той я изрази гласно, се извинявам и я уважавам, вместо да я потъпквам. Точно каквото е и неговото отношение към моята. Грижа, вместо бягство от отговорност.

Мъдростта

„Вие Рибите сте стари души“ винаги ми е звучало несериозно и празно. Докато не влязох в пряк контакт с няколко момичета Риби в приятелския ми кръг, включително и в личните си отношения. Вече определено разбирам твърдението. Странно е да работиш в сферата на астрологията и психологията от години и човек, който въобще не би се определил, като езотерик или терапевт, може с едно изречение да те изкара от всяка пропаст. Не знаех, че ще се появи втора Риба философ (след Естер Хикс) в живота ми, но ето, че доплува в правилния момент. Преживях почти целия aftermath на Сатурновото си завръщане до него (много смърт, загуби и страдание) и думите му са били, са, и винаги ще бъдат в главата ми, като лекарство. Нещо, което много хора са ми споделяли за моите клипове, медитации или текстове, а аз съм махвала пренебрежително с ръка, мислейки си „Пф, това ли? Това… всички го знаят!„. Дори да е така това, което разбрах е, че едно е да го знаеш, друго е да го чуеш от някой, който наистина го чувства. Защото репликата „Знаеш, че да мислиш за това няма да помогне, нека направим нещо друго..“ може да е токсична от човек, който го повтаря в опит да избяга от отговорност, но може и да е точно това, което трябва да чуеш, за да излезеш от емоцията, когато е от човек, който просто вече е минал неведнъж по този път. Колко пъти съм била обвинявана, че съм безчувствена и не разбирам другия, защото го насърчавам да управлява потока на мисълта си, защото това определя всичко, което ще изживява във всеки един момент от живота си. Сякаш манипулирам за моя изгода, чувала съм калво ли не и съм вярвала, че съм ужасен човек, защото всичко подлагам на съмнение, дори собствените си добри намерения. Чак сега разбирам, че мъдростта на Риби се разбира най-добре от… Риби. Взаимно сме „the voice of reason“ за другия, когато чува само емоциите, страховете, горчивия опит или болката си и вместо да се обиждаме, че някой се опитва да ни „поучава“ и всъщност просто не ни разбира, избираме да хванем протегната ръка и да излезем от блатото. Защото това е единственото правилно решение за тялото, психиката и най-вече взаимоотношенията ни. „Ти не ми влизаш в положението“ е блокаж и самосаботиращ жертвен режим. „Вярвам ти, дай ми съвет, ще дам всичко от себе си да те чуя, въпреки че в емоцията ми ще е трудно да го приема“ е крачка напред. Емоциите са валидни, но пътят на зрялостта в човека е индивидуален и трябва да бъде извървян съзнателно.

Странностите

Много си странна“ понякога е синоним на интересна или необикновена. Понякога обаче си просто изчанчен. Все повече осъзнавам, че Рибите сме не просто странни, ние сме страшно неадекватни и dorky. Движим крайниците (перките) особено, ръцете ни са издължени, пръстите и ходилата също. Можеш още в походката на човек да определиш дали има силен знака Риби в себе си. Ако ходи „по облаци“ или просто особено, е много вероятно да си има опашка и хриле. Не мога да съм крайно прозрачна по темата за хилядите странности, които имам, като представител на знака, защото откровено ме е срам, но през годините съм фрапирала доста от партньорите си с особени желания и привички. Сега, когато от време на време получавам странните предложения на човека до мен се шокирам за пет секунди, но след това си казвам „Всъщност да, искам да пробвам това нещо, което съм обмисляла, но съм знаела, че никога няма да открия човек, който да не ме сметне за абсолютна откачалка, ако дори го намекна, камо ли предложа“. Чувството за хумор на Риби също е странно и невинаги се схваща от всички. Толкова пъти съм се превивала от смях на „dad jokes“ или сбъркани думи, нещо което масово хората дори няма да регистрират като шега. Имам чувството, че понеже Рибите сме интроверти, но обичаме да се забавляваме и да забавляваме хората, около себе си, понякога изстрелваме нещо ни в клин ни в ръкав и накрая сами му се смеем, защото дори да е било смешно, въобще не владеем презентацията. Воден знак, в крайна сметка, не е въздух или огън, смотани и cringe сме малко, защото хуморът ни е добронамерен и никога на чужд гръб, което не го класира високо. Но честно казано – така предпочитам. Винаги съм си падала по хора, които са отявлено забавни, саркастични и признати от близките и приятелите им с това си качество, но когато стъпиш малко по-близо осъзнаваш, че този човек… well, he’s kind of an asshole.

Ум

Малко коментирана е страната на Риби свързана не с вътрешното познание, но с външното. Риби е един от знаците, които плуват в нова информация почти непрекъснато и както сме свикнали да помним с колко лъжички захар близките ни хора пият кафето си, така слонски помним и факти и детайли, които са ни заинтригували. Бях изключително щастлива, когато видях, че и той, като мен, прекарва свободното си време в четене, обогатявайки общата си култура, както и в  слушане на клипове на всевъзможни теми. И макар да имаме много разногласия, когато общувам с него винаги оставам приятно очарована, защото всеки път научавам нещо ново. И винаги е призмата, която е най-далеч от мен, но представена уважително. Риби споделя знанията си по един изключително неангажиращ начин. Не е „виж сега колко съм начетен“, по-скоро са ненатрапчиви вмятания и буквално „факсове“, като онзи път, когато се събудих от цветен и интересен сън и ококорена, размятайки ръце на всички посоки, обяснявах за лодката, която виждах през очите на риба, на която имаше странни образувания, които се бяха налепили по нея и не знаех какво представляват. Той ме слушаше спокойно, докато си правеше кафе (безкофеиново… Риби… сърцетуп и паник атаки иначе, вече знаем…) и само каза „barnacles“. Сепнах се и попитах какво означава думата и той ми обясни, че това са животните, които съм видяла в съня си и ми разказа малко за тях. Като дете енциклопедиите, които майка ми ми купуваше бяха любимите ми „играчки“ и още тогава знаех, че хората, които ми дават най-много знания, са тези, които искам най-близо до себе си в живота.

Памет

Нищо не помня и помня всичко едновременно. Не знам как да го обясня по друг начин. Помня неща, сякаш са били преди две секунди, други ми разказват близките ми, а аз съм убедена, че не съм била там, дори да съм била главно действащо лице. Да не говорим, че нямах никакъв спомен, че с него сме се запознали преди осем години и дори е щял да ми бъде съквартирант в София. Освен засрамена, мислех, че съм и луда, но вече съм спокойна. И той не помни нищо и помни всичко. Каза ми, че не е виждал маковете на терасата, а преди месеци, когато ги рисувах искаше да ме гледа как го правя. Такива работи. Единствено се надявам, че белите ни петна няма да съвпадат и така ще имаме що-годе пълно покритие на миналото ни.

Идеализма

Винаги съм казвала, че Девите не могат дори да си представят нивото на съвършенство, което Рибите целим. И понеже тяхното е по-постижимо те се борят за него, а ние нерядко се отказваме дори да се борим, защото знаем, че в най-добрия случай ще сме на 1/3 от пътя, и затова се превръщаме в бохеми. Перфекционизма обаче остава истински жив в главата на Риби и мога да ви уверя, че няма човек, който да не е усещал критичното ми око, независимо колко мека съм била в думите. Много е тежко да усетиш  критичното око на още по-голяма Риба върху себе си и признавам, имаше етап от взаимоотношенията ни, в които постоянно се чувствах недостатъчна, без дори да бъда критикувана вербално. Страхувах се, защото това в миналото е водело до това да се нагаждам и да искам да съм друга, но сега просто съм на друга страница от живота си и искам да бъда… просто мен. С всичките ми нови и стари и бъдещи фази, които ще ми щукват. Когато приех, че всичко ще е, каквото е и нямам контрол, всъщност си спомних, че недостатъците не са отблъскващи за Риби. Ние виждаме „грешките в матрицата“, но ултимативно приемаме живота и хората точно такива, каквито са. Виждаме по-критично от всички земни знаци взети заедно, но обичаме безусловно. Когато осъзнах това имах възможността отново да се отпусна и да си припомня, че когато виждам несъвършенства това ме кара да обичам още по-дълбоко. Не съм човек, който ще бъде отблъснат от дефектите, аз съм Риба и ще залепя счупеното с любов, а ако не мога ще намеря красота дори в това, което никога не може да се поправи. В него усетих същото, защото когато изпадам в дупка и се вайкам колко сме различни и колко не пасваме на света на другия, той просто казва „И какво, ако това е факт? Аз съм те приел. А и аз не съм твой тип, но всичко се усеща… правилно“, което разбира се, осъзнавам, че е точно така. Съответно моите притеснения са излишни. Явно просто не съм знаела, че колкото и да си различен, с Риби ще се чувстваш приет точно такъв, какъвто си. Не дорисуван илюзорно с розови бои, сякаш всичко е цветя и рози, както ни описват в книгите, а… приет с треските, защото и те са част от теб.

Медиуми

Сънища, предчувствия, дневник на синхроничностите, интуиция, всичко вече е по две. Не съм свикнала да не съм аз човека, който казва „Имам усещане, че днес...“ и продължението да е нещо, което наистина се случва след минути или поне до края на деня. Не съм свикнала някой да чувства какво се случва с тялото ми преди аз да съм разбрала. Или да чете мислите ми директно, без дори да съм си отворила устата, за да ги изкажа. Телепатичните способности са прекрасни, когато ги упражнявам аз, но когато някой чете мен, като отворена книга, на моменти ме хваща страх. Него също, когато му сервираха салата в ресторант още в първия месец на отношенията ни и веднага му казах „Какво не е наред?“, а той ме погледна и ме пита „Защо… знаеш? Нищо не съм казал, дори не съм я пробвал и вече знаеш. Все едно имаме 30 годишен брак„. Аз съм свикнала да усещам хората, за мен не е трудно, но когато той улавя всяка нотка емоция в мен се чувствам абсолютно разобличена. „Гледаш ме щастлива и скептична“ е любимата му фраза, когато направи нещо мило и аз не мога да си намеря място от щастие, но едновременно с това съм паникьосана, заради миналото си и страховете ми, че може би всичко е лъжа и си въобразявам за пореден път. Трудно е да се отпуснеш в щастието, но е хубаво, че някой е готов да ти докаже, че има смисъл в това.

Несигурност

Това е най-трудното и едновременно най-лесното нещо в отношенията с някой със силен архетип Риби. Морето на чувствата ни движи непрекъснато напред-назад. Искаш – не искаш. Ден – нощ. Смях – плач. Топлиш – изстудяваш. Мотивираш се – отказваш се. И във всичките тези вълни, ако някой е до теб, той трябва да разбере и осъзнае, че сигурността в тази връзка ще бъде химера. Едновременно с това обаче… сигурността е гарантирана. Парадоксално е, но следва семплата логика на това, че всичко е циклично. Понякога е тъмно и несигурно и Риби губи периодично вярата си… не само във връзката ви, но и в себе си, генерално. И това е тежко и за нея и за теб, който ще усетиш отлива. И аз и той не можем да крием, че в чувствата и мислите ни има приливи и отливи, но знанието ни, че всичко е винаги в движение ни дава силите да се държим здраво, дори когато вълните станат високи, а водата се вледени. Последващият топъл бриз и ярко слънце ни напомнят пък, че всичко наистина е на мястото си, именно в този хаотичен, но организиран ред.

Емоции

Знаем, че водните знаци са ревливи и чувствителни, но не знам дали знаете, че Риби всъщност не обича да товари хората с чувствата, особено когато са негативни. Свикнала съм в партньорствата да усещам Плутонова енергия, която не се свени да те залее с всичко, което има, казвайки ти, че това е истинската и дълбока връзка между хората – да се виждат в най-тъмните си състояния. Приемах го, защото вярвах, че е така, но не разбирах защо боли, тежи, гори, прорязва и вгорчава, не знаех как това е любов, но се доверявах. До момента, в който не срещнах Риби и не видях, че спокойствието може да е норма. Седмици наред не сме имали конфликти, не сме си повишавали тон, не е имало негативизъм, мрънкане, противоречия или проблеми. Помня първия път, когато го видях напрегнат и тогава беше просто мълчалив и леко студен. Разбрах, че ще му мине, все пак съм изживявала кошмарни чужди емоции, за да съм „разбираща“, затова не ми направи впечатление дори. Това, което се случи след няколко минути обаче ме просълзи. Извини ми се. Извини се, че е потъмнял. Уверих го, че каквото и да изпитва не е проблем за мен, че съм до него, но той ме спря и каза нещо, което съм се чувала само аз да казвам: „Не, ти не заслужаваш това. Знам, че попиваш емоциите на другите и не е честно спрямо теб да носиш и моите.“ Не вярвах, че някога ще чуя някой да ми каже точно тези думи. В живота си съм имала толкова хора, които нямат проблем да „сипват“ с големия черпак, без да мислят как това ще се отрази на някой, който е по-чувствителен. Не ги виня, имат право да бъдат себе си, но винаги съм ги молела да ми спестяват част от товара, или поне да го разпределят между няколко човека, защото е твърде много да го нося сама, без да знам как да им помогна. Която моя молба нерядко беше посрещана или с обида (че не им влизам в положението и съм лош приятел или партньор) или с критика (че съм слаба и се лигавя). За пръв път някой е отговорен за мислите, действията и емоциите си, без да се оправдава с обстоятелствата, с други хора или с миналото си. Това, което аз все още се уча да правя, а той е толкова по-добър от мен в процеса. Позволяваме си да чувстваме, да плачем, да се ядосваме, да сме недоволни, но със знанието, че е временно. Моментно. Неправилно, като начин на живот, но полезно, когато е  отдушник за наслоени емоции. Казва ми „Говори ми, виждам, че си го държиш, излей си го. Поплачи, ще ти стане по-добре и после ще продължим деня си спокойни.“ Плача пред хора само с позволението им, независимо колко неправилно звучи на някои това. Искам да знам, че моят хаос няма да наруши техния баланс, защото ги обичам. Не мога да разчитам, че всички ще са силни за мен, те си имат собствени битки, с които живеят. Имам нужда от уверение, че бурята ми няма да завлече и двама ни и когато другият не е сигурен в това, оставам на вътрешния ми родител да успокои вътрешното ми дете, защото в крайна сметка на първо място отговорен е той, не чуждия. По същия начин винаги съм до него, когато има нужда от мен, но не и в случаите, в които нямам сили да бъда там дори за себе си.

Дете

Най-детските знаци в зодиака са Овен, Близнаци и Риби. Земните нямат представител, защото отговорността е част от личностните характеристики на стихията, а тя е родителски белег. С карта с доминантни два от трите знака, детското в мен е силно и това често поражда в другите склонност да ми помагат, да искат да се погрижат за мен или просто да участват в игрите, които постоянно измислям. Странно се почувствах, когато усетих характерната бебешко-детска енергия в партньора си, който е висок, едър, силен мъж. Независимо как изглежда човека със силен архетип Риби, енергийното му проявление е на малка, пухкава чинчила. Искаш да го мачкаш, да го стискаш, да му създаваш удобства и най-вече – да го пазиш. Да нараниш Риби, дори неволно, с думи или действия се усеща, като да си купиш директен билет за ада, защото явно си чудовище. Риби има ангелско присъствие, гигантско сърце, никога няма да иска да те настъпи или нарани и ако случайно ти го направиш, се чувстваш, като най-долната отрепка на света, защото Риби няма да отвърне. Да те нападне е извън природата на този знак, дори да е в самозащита. За половин година нямаше как да не стъпя накриво и раната не беше плитка. Нараних го в страха си и… още се опитвам да си простя.

Обич

Всеки, когото съм обичала, ще обичам винаги и ще искам да е добре.“ Често съм го казвала и не съм подозирала колко ревност ще изпитам инстинктивно, когато го чуя от човека до себе си. След минути обаче тази ревност се разлива и трансформира в топлина, защото осъзнавам, че дори да се разделим някога, този човек ще мисли с топлина за мен, както аз мисля за всички, които са били част от моя живот и пътищата ни са се разделили. Когато слушаш от партньора си колко е бил наранен и прецакан от бившия/бившата и колко тежко ги осъжда, симпатизираш и искаш да си най-доброто за него, без да осъзнаваш обаче, че един светъл ден, ако нещата не проработят (а те няма да проработят, защото човекът е с жертвен манталитет) ти също ще си одумван и определян, като токсичен. Хората изпитват страх от раздялата, защото е кошмарно преживяване, но да се разделиш с Риби в този живот не означава, че се разделяш със сърцето им. В него завинаги остава местенце за теб, независимо колко си ги наранил, което разбира се, в честия случай е по-тежко за тях, отколкото за теб. В този ред на мисли да бъдеш с човек със силен архетип Риби е страшно отговорно, защото знаеш, че ако сгафиш и си неосъзнат дори за един ден или един час, щетите върху човека ще са огромни. И най-лошото: той няма да има силата да те отхвърли. Ти ще трябва да си тръгнеш, когато осъзнаеш, че го нараняваш твърде много, защото Риби няма да стигне до този момент, винаги ще вижда хубавото в теб, дори в свой ущърб.

И така… завъртях колелото.

Опознах света през дванадесетте знака и опознах себе си, както досега не бях, гледайки се отстрани в друго тяло. В перфектно огледало. По-лесно ми е да се приема и обикна сега, когато виждам защо го заслужавам и колко специална е тази Нептунова енергия. Колко нужна е на света. Как вярата и любовта вадят най-красивото в човека и го карат да бъде добър, без насилие, догми и правила. Когато обичаш безусловно и си обичан безусловно, само тогава всеки може да прояви светлината си и да я разгърне така, че да обхване целия свят. 

Какво следва? Никой не знае, но не е и нужно. Let’s take this life one day at a time.

In flow,

the Pisces way.