Книгата или телефонът – свързването е целта

„Гледай го, залепен за екрана по цял ден“. Интересно как никой, никога не казва със същата конотация „Гледай го, залепен за книга, не вдига поглед“. „Гледай я, по цял ден се рови в библиотеката, ужас.“ „Гледай, изчита цял вестник в градския, преди да стигне на работа, тц тц“. Хората винаги ще са любопитни. Винаги ще искат да знаят повече. Винаги ще четат, слушат и гледат, защото сме социален вид – имаме нужда от обмен. И сега имаме толкова канали за обмен – можем да гледаме каналите по телевизията, които ни вълнуват, можем да гледаме клипове онлайн, да си сваляме филми, да слушаме подкасти, да участваме в лекции и семинари, да се обучаваме онлайн, да слушаме аудио книги, освен да ги четем, да участваме във форуми и групи, да общуваме, общуваме, общуваме. С когото искаме, от която и да е част на земното кълбо, колкото време искаме, откъдето искаме. Губили сме се хиляди пъти в книгите и не сме спали нощем, за да прочетем главата, запленени от историята и героите, със зачервени и болящи очи на слаба светлина и сега.. когато същото нещо се случва, но в по-различен вид, всичко изведнъж е много по-страшно и лошо. Новото винаги е различно и винаги има бунт срещу него, но вашето детство също е било криво и странно за поколенията преди вас. Винаги ще е така, защото ако не беше, тогава щеше да е страшно. Ако всичко, завинаги, остане едно и също.