По делата ще ги познаете

butterflies-gd79b74dac_1280

Ако знаех тогава това, което знам сега… вероятно нямаше да знам защо е истина, щях просто да го следвам, като празен закон, на който сляпо се доверявам. Хубаво е от опит да знаеш това, което знаеш, защото въпреки че тоягите са на твоя гръб, няма да живееш вечно чудейки се дали алтернативата е била всъщност пътя.

За 30 години научих много неща, но най-ценният ми урок си остана един.

Да живея живота си със запушени уши
и широко отворени очи.

Установих, че съм доверчив човек и това вероятно никога няма да се промени, но вече давам време на хората да изпълнят думите си. Обещанията си. Заявките, които дават. Да действат, като човека, като когото се описват. През годините срещах много хора, които си слагаха геройската значка, а се държаха страхливо. Хора, които създаваха пясъчни кули, които вятъра отвяваше с един полъх. Хора, които се смятаха за злодеи, а бяха сърцати и даващи. Хора, които се държаха сякаш знаят всичко, а всъщност не сядаха никога да прочетат, да научат нещо ново. Хора, които опяваха колко са онеправдани, а бяха токсичната единица в отношенията си с другите. Хора, които винаги за всичко виняха себе си, а бяха най-малко отговорни. Хора, които се биеха по гърдите, но в реални ситуации се криеха, зад гърба ми. Хора, които обещаха, че ще ме пазят, а трябваше да се опазя от тях. Хора, които нищо не предлагаха, а в историите им все се „прераздаваха“. Хора, които имаха талант, но се подценяваха. Хора, без морал и съвест, проповядващи същото на околните. Лицемери говорещи за истината. Лоялни и надеждни хора, съмняващи се, че правят правилното нещо. И все вярвах. Съмнявах се в себе си и вярвах на техните думи. Дори когато всички останали ми сочеха доказателствата, обръщах гръб и си казвах, че те „просто не разбират“. Защото, когато обичам, вярвам. И се надявам.

Но когато теглиш чертата и Сатурн стои до теб, докато триеш сълзите си, осъзнавайки колко много хора трябва да оставиш назад, мъчейки се да го измолиш да им даде още един шанс да покажат, че могат да се променят, той просто те хваща за рамо и тихо ти казва „Хората не се променят за една нощ. Не и трайно. Някои не се променят… и за цял живот. Продължи.“

Трудно е да си Риба в Сатурново завръщане. Да оставиш илюзиите и да погледнеш истината. Истината за хората, с които няма да продължиш напред. Истината за себе си и в колко отношения ти самия си назад и работата, която ти предстои. Но истината, дори в тежестта си дава криле, защото времето ти тук е ценно и не можеш заради спомени, сантимент, фантазни чувства, свикване, навик, рутина… да се въртиш в кръг.

В този живот не можеш да избереш всичко, ще трябва да плуваш или напред или назад. А и… какво е „сбогом“ на фона на безкрайността, в която във всевъзможни форми ще продължите да се срещате, живот след живот. Никого не изоставяш. На никого не вредиш с щастието си. Никого не ощетяваш, когато избираш да не участваш в болката, която той избира. Никого не предаваш, когато си тръгнеш от празните приказки и инертността. Всеки прави сам избора си и сам носи последствията от него. Само запомни… не слушай, а наблюдавай.

„По делата ще ги познаете“.