Всеки търси разбиране и смята, че когато не го получи, не получава любов. Това невинаги е така. Можеш да получиш разбиране само от човек, който или е бил в твоето положение или все още е там. А когато гледаме вторият случай, това може и да е вредно. Човекът, който редовно пие няма да те спре да си сипеш второ и трето. Човекът, който лъже няма да те осъди, ако му кажеш, че искаш да прикриеш нещо от половинката си. Човекът, който нагрубява с думите си ще те провокира да си по-директен и ще ти казва, че си безхарактерен, ако не псуваш или жилиш с думи „опонентите“, „както заслужават“. Човекът, който има проблеми с теглото, но не го намира за проблем, няма да те спре от това да се тъпчеш. Човекът, който държи в себе си ограничаващи вярвания и страхове не би осъдил прекомерната ти предпазливост, дори ще я поощри. Човекът, който залива близките с емоциите си, без да се е научил да се грижи за тях ще те кара да се застъпваш за своите и да правиш хората около теб отговорни за тях. Човекът, който винаги намира проблема в себе си ще те провокира да се самоанализираш и обвиняваш. Човекът, който не иска да поеме отговорност за нищо в живота си винаги ще те съветва да избираш на първо място свободата си. Човекът максималист винаги ще те подкрепя в това да се смажеш и изцедиш, но да постигнеш целта си, нищо че след нея веднага идва следваща. Човекът със съмнителен морал няма да те осъди, когато не постъпваш правдиво спрямо някого. Човекът с пороци няма да осъжда твоите (когато са същите, като неговите). Човекът с ниска себеоценка също няма да те осъжда, защото му е важно да го харесваш, колкото и лъжи и прикриване да коства това. Понякога това, което ще усетиш, като безусловна подкрепа и истинска любов… е просто бавното, но сигурно потъване в мрака. Важно е да разбереш, че не всички ще се почувстват разбрани от теб, когато не приемеш решенията, които са взели за себе си в живота, защото виждаш, че ще им навредят. Понякога си струва да си мразен, заради грижата ти, която е отказът ти да приемеш и разбереш някого. Докато той е обиден, ти не е нужно да се чувстваш лош човек, защото човек невинаги веднага осъзнава кое е наистина добро и кое ще му даде моментно облекчение, но затвор с времето. Не се сърди, когато и твоите избори са припознавани, като грешни и някой „не те разбира“, защото това е шансът ти да израстеш. Да излезеш от еднообразието и да видиш живота извън балона на това, с което си свикнал. Понякога няма да си лъжица за всяка уста, но ще си откровен, макар недотам топъл. Понякога няма да искаш да си уважаван и разбиран за тъмните си страни, защото знаеш, че се опитваш да ги бориш. Понякога ще трябва да разделиш пътя си с хора, с които се разбираш добре. Може би дори твърде добре. Толкова добре, че нито един не може да помогне на другия да излезе от общите ви проблеми, защото е с двата крака вътре. Понякога трябва да хванеш ръката на човека, който „не ти влиза в положението“, защото не искаш да повтаряш повече една и съща грешка.
Понякога да си истински излекуван е да си превъзмогнал нуждата си да бъдеш разбран.