Добро има/няма, зло също

butterfly-geef606378_1280

Астрологията предполага възприемането на философски поглед над живота и дава разбиране за комплексността му. Интересното при нея, за разлика от множеството религии е, че докато при тях пътят е един и стриктно установен, тя предлага безброй опции, всички от които са правилни.

Имаме червеният път на материята, синият на духа и средният – зеленият на баланса. Но средният не е „правилният“, както хората сме свикнали да желаем да отсъждаме. Просто е средният. Различен от другите два. Всеки избор води до последствия и всяко решение носи позитив и негатив в себе си, в различен размер, степен и проява във времето. Човешкият мозък е устроен така, че да търси решение на задачата.

Мозъкът обича завършеността. Да се даде финален отговор. Астрологията възпрепятства финалните, универсални отговори. Тя казва:
– Избери си карта от тестето.
Ти избираш и се чудиш „Дали е правилната?“. Казва ти се:
– Няма грешна карта, всеки път е с еднаква сила и важност, всеки е правилният.
Мозъкът се противи:
– Не може и черната и бялата и сивата и шарената карта да са еднакви, защо ще са различни, защо ще имам право на избор?
– Защото можеш да вечеряш, като си сготвиш, като си поръчаш, като отидеш на гости при баба ти, а може и да не вечеряш въобще. Има ли правилен избор?
– Има! Да си сготвя сам.
– В този конкретен момент това е изборът ти, но дали това прави другите универсално грешни или субективно грешни? Или грешни за момента, но не и генерално?
– Тоест нищо няма значение.
– Или всичко има значение? Всеки избор е нова линия, която води до нова точка. От всяка нова точка тръгват нови разклонения (избори).

Като нервната система в човека, като реките на планетата, като дървото в гората. Фракталът само се разширява и води до нови и нови варианти и опции и хора, които предприемат материализацията им или не. Нервите спират срещайки лимита на кожата. Дървото спира срещайки лимита на околните. Човекът също среща лимити, зададени му природно. Щом не ти е дадена свобода за нещо, значи там е определено да нямаш власт. Където имаш власт, където имаш избор, той е все верен, защото е определено (позволено) да го имаш. Може да доведе до кошмарни последици, може да доведе и до блаженство, но може и резултатите да интерпретираш едностранно, а те да не са едностранни. Оттам започваш да избягваш едно и предпочиташ друго, намирайки „правилността“ (за себе си), наивно приемайки, че може да е универсална. Не е обаче. Другите варианти остават истина, макар да са с негативни последици в личния ти живот.
– Нали всички сме хора?
– И всички сме в индивидуални тела и ти никога през живота си няма да можеш да погледнеш света през очите, тялото, мислите и спомените на друг човек, освен себе си. Как знаеш тогава, че сте „все хора“, че сте „еднакви“? Как знаеш, че цветът, който ти наричаш „жълто“ е същият цвят, който друг нарича „жълто“? Проблемите ни произлизат от уеднаквяването на личността, орязването на опциите, опита да начертаем правилна траектория.

В новата Ера няма да има един път, ще има зачитане на индивидуалността. Общата цел и стотиците варианти за постигането ѝ. Птицата ще лети, рибата ще плува. Няма да се търси универсализъм, защото това е натиск и поражда стрес. Защото потиска развитието и свободната експресия на човека. Всеки е свободен да прави избори и те да го водят до повече себепознание. Дали ще ги нарича „грешки“ в бъдеще и ще съжалява е въпрос на възприятие. Да захапеш червива ябълка не е грешка, а опит, който ти дава знание за това как да се научиш да ги разпознаваш. Да разбереш коя да избереш за своя храна и коя да оставиш за дом на другото живо същество, което също иска да живее и да се развива. „Грешките“ са в есенцията на прогреса. Най-големите „грешки“ дават най-голяма яснота. Сега вместо „грешки“ ги наречи „силни контрасти“ и всичко започва да се нарежда, както винаги е било наредено, но просто представата за хаос е възпрепятствала ясното виждане.
– Когато човек няма посока, няма „добро“ и „зло“, които да навигират движението му няма да ли изпадне в неморално поведение или инертност?
Има „добро“ и „зло“ и те са индивидуални усещания в индивидуалното ти тяло. Просто не са универсални.