ЛюбовМалка риблаДо всички, които обичам и са ме обичали…

Съжалявам, че е трябвало да се чувстваш отговорен, като родител, когато съм била уязвима и в нужда. Съжалявам, че е трябвало да се чувстваш и като дете, когато съм била в работен режим, твърде концентрирана, суха, студена и „възрастна“. Съжалявам, че съм давала уверения за консистентност, когато съм знаела колко съм променлива. Съжалявам, че съм давала смесени сигнали, когато съм усещала в сърцето си какво наистина чувствам. Истината е, че всичко е различно при мен, ден за ден, и това е нещо, с което съм свикнала, но осъзнавам, че е много трудно за човека отсреща, защото той не може да се подготви. Няма график, няма цикличност, единственото сигурно е, че всичко, което е било ще бъде отново, но никой не ти казва кога и това е тежко. Получаваш всичко, но може би не когато си готов за него или го искаш. Знам, че е побъркващо. Знам, че е като да си с десет различни човека, сменящи се през десет минути. И най-тъжното е, че подозирам, че е всъщност същността ми и винаги ще бъда този човек. Спокойна и палеща се, ентусиазирана и инертна, работлива и мързелива, лепкава и дистанцирана, забавна и спряла, влюбена и студена, социална и изолираща се, приказлива и тиха, оптимист и нихилист, мъж и жена, закрилническа и търсеща закрила, обгрижваща и нуждаеща се, никога нищо умерено, последователно и очаквано. А човек понякога просто има нужда от предвидимост, за да се чувства сигурен и спокоен. Съжалявам, че никога не съм могла да бъда този човек за теб. Звучи балансирано да можеш всичко, но не е приятно, когато знаеш, че човека, когото обичаш ще се чувства добре с едни части от теб, с други не, но не можеш да спреш колелото от това да се върти. Съжалявам, че те излъгах, че мога. Че те подведох, че съм това, което искаш, но знаех, че не е единственото, което съм, а другото ще те уплаши, отблъсне или нарани. Съжалявам, че виждах, че ти е нужно друго, но не си тръгнах, а останах, докато не го видиш и ти. Докато не вземеш решението, което щеше да разкъса сърцата и на двама ни, но беше неизбежно, вместо мен. Не исках да съм човека, който се предава, въпреки че виждах края отдавна. Понякога заспивам с мисълта, че си намерил/намерила точно това, което търсиш и си истински щастлив/а. Че ти е хармонично и спокойно, симбиотично, пълно. Че харесваш всичко в твоя човек и нищо не е излишно, че сте две парчета пъзел, които перфектно се съчетават. Може да е наивно, но вярвам в перфектната любов и отношенията ни мисля, че доведоха до повече яснота за това какво наистина би представлявала тя.