Тя ражда живот, събужда твореца, провокира закрилника в нас да се изяви. Да обичаш и да мислиш за обекта на любовта си е най-силната движеща сила в този живот и никой не е лишен от възможността да го прави. Това е горивото на всички поети, музиканти и артисти. Затова животът е справедлив, защото каквато и да е позицията ти в този свят, имаш свободата да обичаш. Независимо дали мислиш за партньора си, за близък приятел, за родителите си, за децата си, за домашните си любимци, за природата, за океаните, за птиците в небето, за цветята, които те вдъхновяват с аромата и красотата си.. в тези моменти ти си истински жив. Когато фокусът ти е любов. Как да покажа любовта си. Как да я давам на всички в живота ми. Как да покажа на всички красотата на света. Топлината, която могат да изпитат и те. Веднага, на секундата, без подготовка. И колко от нея да дам и на себе си, как да се погрижа за личните си нужди. Как да съм творческа сила изявяваща се в различни форми и цветове.
Когато фокусът ни потъмнее и започнем да се оглеждаме наоколо търсейки, искайки, усещайки че нещо все не стига, и желаем само да получаваме и се сърдим, че няма реципрочност, сами се откъсваме от любовта. Стоим в чувства и емоции, които разболяват телата ни. Имаме нездрава адикция към собствената ни болка, защото ни е позната. Дори уютна. Комфортната зона на нещастието и разочарованието. Защото да искаш е лесно. Да усещаш достатъчност е трудно явно за човешкото същество.
Който дава сърдечно не търси обратно, защото отвсякъде получава, тъй като приоритетите му са наредени правилно. На първо място винаги е фокусът му и това да изпитва любов, всичко друго е след това. Така няма липса. Няма борба. Няма злодеи. Няма самота.