Всеки има нужда от едно, единствено нещо

Избягвам вече да си задавам въпроса: „Движа ли се в правилната посока?“ Правилният въпрос е по-скоро „Облекчавам ли с думи, действия или присъствие?“ Установих, че това ми е нужно, за да съм щастлива. За да съм „на пътя си“. За да се чувствам пълноценна и цяла. Когато съм усмихнала, прегърнала, облекчила, разсмяла, сътворила, вдъхновила или осмислила не деня, но дори пет минути от живота на някого, усещам че съм на мястото си. Виждам нас, хората, като светли точки, които примигват, като пламъка на свещ. Понякога светлината става толкова малка, че сме на секунди от това да потънем в дим, мракът да победи. Тогава обаче чуждият пламък ни запалва и започваме отново да горим, събуждаме се, ражда се животът. Ние сме деца, които играят на детската площадка и си подаваме ръка, когато някое падне и се разплаче. Ние сме поле от слънчогледи, които се грижат всяко едно да получи късчето си слънце. Движим се в правилната посока, когато осъзнаем, че частното и общото са едно и също нещо. Нещастни сме, когато го забравим. Само и единствено тогава. Това е всичко. Отговорът на всички въпроси, които човешкото същество задава от стотици години. Look no further. Търсенето на смисъла понякога ни отдалечава от него. Отдалечим ли се един от друг, намерим ли причини да се обиждаме, да се съдим, да се страхуваме, изберем ли самотата, в нежеланието си да простим или направим компромис, загубата е на секунди от нас. Съвсем скоро и вътре в нас. Наместила се удобно в сърцето, което започва да се втвърдява, заради нанесените щети. Умът потъмнява, недоверчив към всеки, в очакване на ножа, пронизващ плътта. „Съхранявам се“, мислиш си, а всъщност единствено гаснеш. Погубваш се, вдигайки стени, които да те защитят. А нужно е само да си спомниш, че винаги ще бъдеш обичан… ако винаги намираш начин да обичаш. Слънцето не се изморява и не спи, вечно блести. Сърцето също, докато си жив тупти. Смъртта ни взима само за малко, когато започне много да боли от тежки спомени и рани, и ни връща в ново тяло, с ново сърце, с нов ум, необременен от миналото, раждащо смъртта. Поддържай живота. Това е ултимативната, общовалидна, правилна посока.