Човек има два избора:
Да се обгражда с хора, които са по-добри от него в различни отношения, чувствайки се често „недостатъчно добър“, „недостатъчно умен“, „недостатъчно силен“, „недостъчно амбициозен“, „недостатъчно продуктивен“, „недостатъчно организиран“, „недостатъчно богат“, „недостатъчно креативен“ и др., което обаче го стимулира да се развива и с времето нивото му се доближава все повече до това на човека, от когото се вдъхновява
ИЛИ
да се обгражда с хора, които превъзхожда до голяма степен, чувствайки се всеможещ, всезнаещ и вдъхновяващ, губейки обаче възможността да се развива, да учи и да бъде повече, просто защото не желае дискомфорта, който съпътства растежа и затова избира такава среда.
С две думи: И двата избора носят със себе си дискомфорт, но единият води до растеж, другият е плод на застоя. Освен в професионален план се отнася с пълна сила и в личните отношения. Може едни отношения да са challenging, но научавайки чуждия език с време, труд и постоянство твоят собствен набор от таланти и възможности се разраства. Обратно – откривайки човек, с който в почти всичко имате синхрон и единомислие, те обрича на живот в балон, от който… всъщност най-вероятно детето ти ще те изкара един ден.