В песента се пее: „Дано, дано, дано, до всяко добро същество застане поне още едно“, но практиката показва, че до всеки добър, отзивчив и морален мъж застава жена, която е еманация на злото в човешка форма, а до всяка чиста и сърцата жена застава мъж, който е епитом на мрака. Така е, защото Буда и Мара трябва да са близки, за да не натежават везните рязко в едната посока. Не се залъгвайте, че доброто е добро, а лошото – лошо, защото Доброто, без „Злото“ще се погуби от наивността си, от амбицията си и желанието си да огрее всичко и всеки. Именно „злото“ го съхранява и насочва, в много случаи и защитава от злото навън. Тънкият баланс е в това решетките, които съхраняват… да не погубят.