Едната любов е лесна, другата се учи

Едната любов е лесна, другата се учи. Когато обичаш капучино и някой ти го прави всяка сутрин с грижа и усмивка е лесно да обичаш. Когато те е страх от високото, но някой те провокира да ходиш на ръба, не е забавно, не е романтично и не е лесно да обичаш човека, който обича това, което ти намираш за плашещо, трудно, различно или в някои случаи просто безинтересно. Природата обаче непрекъснато ни показва, че на Земята не сме за да живеем само в условната (лесна) любов, но и да се научим на безусловната (трудна) любов. Как ни го показва? Като прави хората, които са най-близо до нас… трудни за обичане. Нашите родители, нашите роднини, нашите партньори, нашите деца – всички те много често държат в сърцевината си цвят, който ни е непонятен, непознат, непривичен, плашещ, чужд. Защо детето ти иска да му говориш меко и деликатно, а ти си директен и винаги прям? Защото в моментите, когато омекотиш изказа си ти се оттегляш от егото си, за да се срешнеш с човека, когото обичаш. Той пък проявява любовта си в други моменти, когато е искрен и категоричен, макар да му е непривично и трудно. Защо баща ти мисли за пари и притежания, а ти се интересуваш от духовни теми? Защото и двамата тайно се надявате другият да усети малко от чуждия свят и да си отидете на гости в някакъв момент, с искрен интерес и желание. Защо жена ти има нужда от емоционалната ти подкрепа, а ти искаш да ѝ подариш красива рокля? Не можеше ли просто да я оцени и да разбере, че я обичаш, без да се налага да ѝ повтаряш тези изтъркани изречения отново и отново? Тя от своя страна се чуди толкова трудни ли са тези две простички думи, че си готов да направиш всичко друго, само за да не ги кажеш. Сестра ти има нужда от спокойствие и тишина, а ти си бъбрив и див и не знаеш как да комуникираш с нея, без да я натоварваш. Тя пък се чуди как да ти сподели през какво преминава, без да те отегчи или натъжи. Всеки „дръзнал“ да се окаже по-близо до нас, волево или по родов път, се оказва толкова голяма лъжица за устата ни, че в повечето случаи просто искаме да се откажем. Отказваме се обаче от какво? От безусловната любов. Заради какво? В името на егото, което не иска да види чуждото, а иска да вижда повече от себе си в другите, за да ги одобри. Самсара ще те държи в примката си, докато не оставиш хората, които твърдиш, че обичаш, да не ти бъдат в услуга, но пак да си до тях. Жертва не си, защото не е страдание да не включваш печката, защото ти е хладно, а просто да си облечеш още нещо, защото човекът до теб така и така му е горещо. Не предаваш себе си, когато живееш паралелно в своето тяло, но и в чуждото. Когато нуждите ти се вплитат в чуждите. Когато щастието ти е истинско само, ако усмивките са две. Любов е, от тази, която рядко се среща. Човек е, който ако не обичаше, може би щеше да не искаш да срещаш. Грижа е, която не бяга, а търпеливо изчаква дървото да израсте високо и да даде плод, години след засаждането. Тази е любовта, която си струва, защото условната е лесна, но винаги с краен срок.