ЛюбовПсихологияЗвярът вътре нека остане гладен

Много често оправдаваме своите или чуждите силни емоции с условията, в които е поставен човек. Намираме „виновници“ отвън и даваме изява на тъмното в нас, твърдейки, че е самозащита. Това обаче не е валиден аргумент. Както е казал К. Вонегът „Бъди благ. Не позволявай на света да те направи коравосърдечен. Не позволявай на болката да те накара да мразиш. Не позволявай на горчивината да ти отнеме сладостта.“ Има много ситуации в живота ни, които ще ни провокират. Много хора ще се държат с неуважение и дори ще проявяват насилие спрямо нас. Това не е основание за ответен удар. Имаш свободата и възможността да крещиш, когато някой ти крещи. Да удариш, когато някой те удари. Да злепоставиш, защото някой те е унижил. Да срежеш с думи, когато си се почувствал засегнат от чуждите. Да се превърнеш в буря, защото дълго си си мълчал. Да отмъстиш, когато някой те нарани. Да лъжеш, защото си бил излъган. Да манипулираш, защото те е страх да не бъдеш измамен отново. Всичко това обаче подхранва тази част от теб, която колкото повече расте, толкова по-нещастен, циничен, мнителен, гневен и самотен ще ставаш с времето. Единственият здравословен отговор на негативно и неуважително поведение насочено към теб е… да се отстраниш. Хората не сме растения, не пускаме корени. Изборът да останеш, където условията те потискат е твой. Изборът да се превърнеш в диво животно, когато нервната ти система стигне лимита си също е твой. Не можеш да казваш „Те/той/тя ме предизвикаха!“. Твоя е задачата да се отстраниш от ситуации, в които условията, които желаеш липсват. Да останеш, да ти „прелее чашата“ и да си го изкараш на „виновника“ е безотговорно и незряло. Така се става насилник. Чувството за справедливост и задоволство се изпаряват много бързо, а това което остава са постъпките, които показват от какво е направен всеки от нас. Всички имаме тъмни и светли мисли, но как ще постъпим – това показва кои сме наистина.