Не мислете за „грешно поведение“ и „правилно поведение“. Мислете винаги в насока „кореспондиращо поведение“. Представете си хората, като градове. Различен град, различни условия, различен климат, различни забавления, различен мащаб, различна природа, различни закони. Когато общувате с даден човек или му отидете на гости, вие метафорично заживявате за времето, в което сте заедно, в този нов град. Вие се адаптирате към града, и той се адаптира към особеностите на вашия град, които влизат с вашето присъствие в границите на неговия. Когато сте в неговия град е редно да се съобразите с привичките му, колкото и странни да са те. Както например в Япония не се дават бакшиши, в Индия не е хубаво да се яде с лявата рък, а във Франция никога не трябва да забравяте да поздравите учтиво, когато общувате с обслужващ персонал. Не задавайте въпроси, просто следвайте правилата и ги спазвайте, това е единственият начин да проявите уважение.
Хората се справят горе-долу добре с тази задача, но се затрудняват истински, когато двама човека (два различни свята) е нужно да съжителстват под един покрив. Винаги изникват въпросите „С моя свят ли трябва да се съобразиш или аз с твоя?“ Трудно е да се открие формула, но е важно и двамата човека хем да усещат, че светът и привичките им са уважени, хем да не очакват, че това ще е винаги и във всички случаи и обстоятелства. В много неща ще си приличаме, но в разликите ни ще трябва да се нагаждаме един спрямо друг. Затова няма правилно и грешно поведение, защото с един човек ще можеш да говориш шумно и енергично, защото и той общува така, но с друг ще трябва да намалиш и темпото и децибелите, за да не се стресира. От друга страна той ще е нужно да се научи да е по-директен, за да сте в добри отношения и да не остава с усещането, че е недоразбран.
Когато някой ви каже „Този проблем го имам само с теб, всички други са окей да съм такъв/такава“ алармата в главата ви е нужно да се задейства. Ако човекът не е склонен да уважи правилата на вашия град то той е редно да няма право да бъде в границите му (да общува с вас). Това е семпло правило, което няма как да се пренебрегне. Ако си затворите очите за неуважението, то само ще расте, докато отчуждаването не стане насилствено през много по-сериозен конфликт. В същото време има много случаи, в които правилата и условията на някого не са такива, които вие можете да приемете и спазвате и го знаете още от самото начало. Тогава уважението към вас и към него едновременно е в това да се лишите от този човек в живота си, защото всеки сам преценява колко голяма крачка извън комфортната си зона може да направи в името на някого и взаимоотношенията, които има с него. Няма нищо лошо и грешно, ако решите, че просто не е по силите ви. Въпросът е всеки сам да усети от какво се нуждае, какво черпи, какво дава, какво развива в себе си в едни отношения и на база това да прецени колко жертви заслужава всичко това.
Жертви винаги ще има, защото любовта е нужно да надделее над егото. Затова вместо когато някой ти сготви да поискаш кетчуп, който да излееш отгоре, обиждайки цялата идея на готвача, просто приеми, че да си хапнеш всичко, както си е, е тази малка жертва в името на щастието на някой друг. Няма да ти коства почти нищо, но за човека отсреща ще покаже, че за теб е важно той да е щастлив и трудът му да бъде оценен. И когато някой се чувства зле и има усещането, че целият му свят се разпада, жертвайте малко от щастието си и се поизцапайте, докато вадите човека от калта, в която е затънал (по негова вина или не). Много хора не искат никога да са „фалшиви“ и да „лъжат“, твърдейки че да премълчат или захаросат не е любов, но това… не е любов за тях. Ако питат човека отсреща, може и да осъзнаят, че той предпочита да чуе нещо позитивно, пък било то и не съвсем откровено. Или пък да му спестят всичко и да премълчат критиката си, ако само това имат в момента. Други ще искат да чуват предимно нея и да им се спестяват комплиментите, защото не ги развиват. Затова въпросът винаги ще е -„Кой стои пред мен и какво знам, че иска той/тя, за да му покажа уважението и любовта си, вместо да му пробутвам моите разбирания за уважение и любов?„.