– Случи се отново.
– Какво ти става, напусни този човек.
– Да, трябва, но не знам как.
[Знам как, но не мога]
– Как така не знаеш как, това е недопустимо отношение.
– Така е..
[Ами моето отношение? Знам, че не съм перфектна/перфектен]
– Пак ли ще простиш?
– Не знам.
[Да. Защото вероятно не заслужавам по-добро. Едвам се търпя сам/а понякога, кой друг ще ме изтърпи?]
– Вземи решение най-накрая, едно и също говорим от месеци…
– Знам, ще.
[Решението е взето. Просто няма да ти хареса, ако съм откровен/а. Може би и ти ще ме напуснеш…]
Краткият отговор на въпроса защо „Зарежи го/я“ не работи. Когато си израснал със страх от изоставяне да поемеш по пътя на логиката и здравия разум звучи по-кошмарно от кошмарната реалност. И с право, защото ако нищо вътре не се промени, човекът отвън ще се сменя, но опитът ще остава сходен.