Истината за здравето

441159176_10228003800213534_7730916328523143623_n

В името на истината и директността, с която хората са свикнали, четейки текстовете ми в продължение на години е време да призная още нещо. Нещо, което виждам, че е било лъжа или по-скоро илюзия, ретроспективно. Свързано е с темата за здравето, тъй като тя е със засилен фокус в личния ми живот и почти винаги мисля в тази насока, волево или не.

През годините, в които темата беше „активирана“ (нека кажем) предприех много крачки в посока „изчистване“, „детокс“ и водене на „здравословен начин на живот“. Периодът започна с паник атаките през 2014, които рязко ми обърнаха главата в тази посока, защото вярвах, че няма да живея нормално никога повече, ако не реша този проблем холистично. Излекувах се, написах книга, продължих нататък с едно наум и силен контрол над режима на хранене и живот, който продължи до 2020. За тези седем години тествах почти всяка идеология „на пазара“. Не бяха диети в смисъла на тази дума, защото фокусът ми не беше свързан с идеята за отслабване, а с идеята за оптимално усвояване на нутриентите и намирането на перфектен, универсален и съвършен за тялото режим. Пробвах за по няколко месеца (защото три месеца са минимумът, за да видиш как реагира тялото ти наистина на нещо, първият месец винаги е шоков) много неща. Тествах суровоядство, вегетарианство, пескатерианство, веганизъм, разделно хранене, плодоядство, ябълкоядство (о, да, не питайте..), слънцеядство (това не продължи дълго), палео, кето, whole foods, само био храни, плодови и зеленчукови прясно изцедени сокове, анти-глутен период, хранене с храни, които са с нисък гликемичен индекс, хранене според Дънов, според цветовете, според дните от седмицата, според кръвната група и така нататък, списъкът е дълъг, това са все пак седем години, а въображението на хората е богато.

В различни моменти бях „анти“ различни неща, като да си „за“ същите означаваше да умреш от рак (неизменно) или нещо още по-лошо. Майка ми тогава ми намекна с чувство за хумор, че страдам от орторексия, но и аз реагирах с чувство за хумор, сякаш няма как да се случи на мен такова нещо, без да разбера. Тя беше абсолютно права, но въпреки това лудостта ми не беше безсмислена и се радвам, че не бях възпрепятствана да отида там, където исках. Това междудругото е и извод, който може да се превърне в съвет към родителите – детето ви да прави грешки е нещо хубаво за него, а може би и за другите, позволявайте го, стига да не влиза в опасни крайности. Така и при мен всичко, през което преминах  със сигурност не беше живото-застрашаващо, но пък беше ценен опит, за който съм много благодарна. В различни периоди спирах определени храни и имах възможността да наблюдавам как тялото ми реагира на това. Всеки месец имаше нов злодей. Мазнините, те са ужасни! Ядките и семената не са за консумиране, токсични са за човека, защото са средството за разпространение на растенията! Млечните продукти причиняват рак! Месото е отрова! Протеините са враг! Захарта е смърт! Зеленчуците са вредни, само плодовете са симбиотични с нашия вид! Солта убива! И така нататък…

Истината е, че да живееш с подобни ограничаващи убеждения и вярвания, колкото и доказателства и проучвания да има в едната и другата посока, не пречи на хора по света да са не просто живи, но по-здрави от мен и теб, хранейки се с fast food всеки ден. Тази мисъл ме побъркваше. По-бър-ква-ше. Така навлязох в чистата наука, започнах да изучавам тялото и функциите му, органите, системите, гените… и стигайки до епигенетиката, която е нещо като метафизиката на биологията, нещата вече тотално се заплетоха. Нали знаете как когато сте в голяма тълпа и всички, около вас говорят нещо, единичните гласове стават неразличими и единственото, което чувате накрая е шум. Глъч. Врявата в един момент се превръща в бял шум. Така беше и с всичката тази информация и разширяването на знанията ми във всички посоки, всъщност това движение навън ме върна вътре. Вътре в мен.

Излизането от този „сън“ се случи в края на 2020, когато преживях тежка раздяла и следващата година вече бях изцяло различен човек. Не само по отношение на храненето, в абсолютно всяко честно казано. Още се опознавам дори, изминали са само три години от новото ми раждане. Почти всичко, което бях и в което силно вярвах вече дори не мога да асимилирам по същия начин. С толкова различни очи виждам света, заради всичко, което изживях тогава. Годините в смутита от авокадо и още „суперхрани“ не ме излекуваха от хроничните ми проблеми. Напротив, с всяка „диета“ или „режим“ имах ужасни негативни последици, които всячески криех, дори от себе си, казвайки че това е „чистене на органзима от токсини“. В режимите, в които трябваше да се чувствам най-здрава, силна и добре, кожата ми се лющеше, косата ми падаше, бях подута и нещастна, виеше ми се свят, нямах енергия, имах крампи, на моменти нередовен цикъл, болки в ставите, зъбите, стомаха, ниско кръвно и тн. Тихо, тихо! Това е „лечебна криза“ си казвах и продължавах с тъпотиите. Същинската трансформация в здравословното ми състояние обаче всъщност се случи в един от най-тежките периоди в живота ми, точно в края на 2020.

Бях в депресия, плачех нонстоп всеки ден, исках да се самоубия, ядях ужасни highly processed пакетирани храни с етикети и състав пълен с Е-та просто за да умра по-бързо, не готвех, не спортувах, бях някаква човешка черупка, оцеляваща някак. В продължение на месеци. И много интересно… кожата на лицето и тялото ми се изчисти. Хормоналните месечни мигрени, които имах от 15 годишна, изчезнаха. Косата ми се сгъсти и стана лъскава и здрава. Нямах проблеми със стомаха, нито болки, нито подуване. Бях. В шок.

На какво се дължеше рязката позитивна промяна в състоянието ми, при положение, че психически бях развалина?

До ден днешен нямам представа. Вероятно защото най-накрая изразявах емоциите си и си позволявах да плача. Или защото си давах нужното количество сън, защото нямах желание въобще да съм будна. Или защото живеех в къща в гората на чист въздух и сред природа. Нямам идея, хора, наистина. Това, което разбрах обаче беше, че… храната… не беше… фактор.

След прескачането на трапа и излекуването от болките на сърцето, връщайки се съзнателно към темата с лечението на тялото не се върнах обратно в режимите. Бял хляб? Добре. Филия с масло и конфитюр? О, да. Пържени картофи със сирене? Задължително. Циганска баница с олио и червен пипер? Ммм. Баба е сготвила за семейството тава с месо, плуващо в мазнина? Няма как да не я уважа, пръстите ще си оближа. Сладолед? Винаги. Сурови ядки? Не, печени с много сол, за мен. Млечни? Без кисело мляко не искам и няма да живея. Захар? Ще компенсирам с пробиотици, мисля че ще оцелея. Пица? Поне веднъж седмично, моля. Плодове и зеленчуци? Разбира се, и не задължително да са „био“. Защото в крайна сметка да се храним и живеем „натурално“ и „природно“ не е много логично, щом живеем в големите градове, в които изчистеното ни от токсини тяло всъщност ще е още по-уязвимо към токсичната среда, ако не сме изградили всъщност известен … толеранс към отровата.

Изводът от тези години опит обаче не е този, който си мислите. Не казвам, че всеки може да е здрав, хранейки се както си иска, живеейки както си иска. Има още един plot twist.

Връщайки лентата на всички тези изживявания, още от паник атаките насам… върнах и стрелките на астрологичния часовник. Не гледам транзити обикновено, особено напред. Когато гледаш назад обаче се виждат много интересни неща. Оказа се, че паник атаките бяха число на циферблата. Както и орторексията. Както и раздялата с партньора. Както и „магическото излекуване“. Както и преместването ми в Търново. Както и връщането ми в София. Както и смъртта, истинската и метафоричната. Както и промяната на вярванията, които имам в момента. Все движения на Сатурн и другите му далечни „братя „.

Оказа се, че каквото и превантивно да бях направила години преди паник атаките, те щяха да се появят така или иначе.
Какъвто и режим да имах през годините след това, пак щях да се чувствам физически зле и всичко да се руши.
Колкото и книги да бях изчела за взаимоотношенията, пак щях да се разделя с човека, с когото се разделихме.
И отрова да бях пила след това, мигрените и стомашните ми неразположения щяха да изчезнат.
Колкото и мерки да бях взела да защитя тези, които обичам, договорът им със Земята пак щеше да изтече..

Защото знаете ли…

На нас хората не ни е отредено да знаем. Да знаем кога, защо, кое, как, можеше ли да е друго? Контролът никога не е бил в нас. Нито върху телата ни, нито върху живота ни, нито върху събитията в него. Никога. Астрологията не е код, не е пъзел за нареждане. Не я ползваме, за да „предвиждаме бъдещето“, това е грозно, арогантно и наивно. Астрологията е там, за да видим ретроспективно, че всичко се е случило, както е трябвало да се случи. Няма значение какво знаем или не знаем, реалността не зависи от знанията ни. Реалността зависи от избора ни в кои емоции да пребиваваме, наблюдавайки пиесата.

Това не означава инертност и бездействие. Напротив. Направи крачките. Следвай усещането. Довери се на пътя. Не се ангажирай с резултатите обаче, там нямаш сила. И така трябва да остане, за да е всичко в баланс.