Всички хора сме един биологичен вид и това е заблуждаващо, защото ни кара да си мислим, че сме сходни и започваме да очакваме от другия това, което очакваме от себе си. Обратно, всички които не са нашия биологичен вид възприемаме за крайно различни от нас. И двете перспективи са непълни. Хората, макар един вид не сме едни и същи отвътре и целта тук не е да се разграничаваме, за да се мразим и да налагаме предразсъдъците си, а за да приемем разликите си и да се опитаме да разберем чуждия свят и чуждото изживяване. Да не смятаме автоматично, че щом някой е човек и ние също сме човеци, значи правилата и основата и предпочитанията и реакциите и мирогледа и приоритетите би трябвало да са едни и същи.
Например когато някой човек се държи по начин, по който вие никога не бихте се държали, отнасяйте се с него, както бихте се отнесли с… друг вид. Не очаквайте от ленивеца да е гепард. Не си мислете, че лебедът е всъщност вълк. Харесайте дори за себе си определено животно, с чиито качества се идентифицирате и не очаквайте от себе си (водното конче) да бъдете стабилни и мощни, като например слона. Тази идея се корени и в астрологията и затова е учение, което разпространявам и обичам, защото то ни казва „Виж този човек. Изглеждате по един и същ начин, но понеже сте родени в различни моменти картината вътре е изцяло различна“. Когато знаем, че сме различни и не трябва да сме еднакви всъщност можем да научим тези нови езици, вместо да смятаме, че вече ги знаем.
Казваме едни и същи думи, но значенията са различни вътре в ума ни. Искаме да покажем любовта си, но начините са хиляди и често даже това, което радва нас може не просто да не е любов за другия, но и дори да го нарани. Някои изразяват болката си тихо, други шумно, трети по начини, които са едва забележими, но всички я изпитват. Някои се усмихват от обич и щастие, други по принуда или с други цели. Някои ще крещят и ще те нападат, но всъщност ще те обичат, други ще се държат прекрасно с теб, но всъщност ще са безразлични. Колкото и да си мислим, че знаем, щом не знаем всички езици на този свят, значи има шанс да не разбираме и това, което ни се казва на друг език, дори да звучи като нашия.
И когато виждаме нещо, което не разбираме, когато гледаме човеците – чудовища, не трябва да бързаме да вярваме в приказката, която действията им разказва. С напредването на науката и изследването на човешкото тяло все повече поведения се оказват всъщност изменения в мозъка или дори стомаха и червата. „Никога не бих постъпил така“ с повече знание рязко се превръща във „Всеки би постъпил така, ако вътре в тялото му всичко беше, каквото е в онзи човек „. Ако знаем повече и за живота му и за роднините му и за ранните години и за предците му, тогава още по-трудно ще е да кажем нещо различно от „Всеки с такава история би постъпил точно по този начин“. Не можем да сравняваме несравними категории. Няма равенство в човешкия вид, защото толкова малко още знаем за това, което се случва под повърхността. Да, всички сме хора, но не, това не означава нищо. Генетично имаме всъщност над 80% ДНК сходство с катериците и плъховете, а видимо телата ни са коренно различни. С котките процентът е деветдесет, а с прасетата процентът е деветдесет и осем, колкото е с повечето примати. Така че гените ни казват нещо, но в друг аспект не ни казват нищо категорично. Единствено знаем, че знаем повече, отколкото сме знаели преди, но съвсем недостатъчно все още, за да кажем, че познаваме себе си. Че познаваме човека срещу нас. Или кучето в дома ни, птицата в небето, или дори малката плодова мушица, която науката ни казва, че има над 60% припокриване с нашето ДНК и всъщност притежава забележителни качества, макар мозъкът ѝ да е семпло устроен. Има изследвания, които показват, че тези малки същества умеят да учат от опита си и да запомнят информация. През тестове се е установило, че дори размишляват, тъй като им отнема повече време за вземане на по-трудни решения. Всичко това показва, че дори организми с малък мозък могат да имат сложни невронни механизми.
Показва и истината, която архетип Риби носи на света и тя е, че всяко живо същество заслужава уважение.
Човекът безразсъдно се разпорежда с чуждите животи, над които може да властва, заради размерите или позицията си в този свят, но това не го прави силен и могъщ, нито лош или добър, а просто неук, като малко дете. Защото могъществото в нашия свят идва от способността да предпазиш и съхраниш това, което е по-слабо от теб, вместо да се възползваш от него или да го унищожиш. Докато не разберем обаче, че тази измислена йерархия е създадена от човека, кармичните принципи ще работят, за да ни поставят на мястото на всяко живо същество, човек, животно или растение, над което сме имали влияние с действията си. Много хора казват, че Риби са късметлии и много неща в живота им се случват лесно, но малцина правят връзката, че тези хора дават всичко от себе си, за да няма губещи във всяка една ситуация и изпитват силна болка, ако дори неволно наранят. Затова и Мартин Шулман още в средата на миналия век пише за целите, които Създателя дава на всеки един знак и за Риби се казва:
„На теб, Риби, аз възлагам най-трудната от всички задачи. Аз искам ти да събереш цялото човешко страдание и да го върнеш при мен. Твоите сълзи накрая трябва да станат Мои Сълзи. Страданието, което ще поемеш, е резултат от човешкото неразбиране на Моята Идея, но ти трябва да дадеш на човека състрадание, за да може той да опита отново. За тази най-тежка задача аз ти давам най-голям дар. Ти ще си единственото от всичките ми дванадесет деца, което ще ме разбере. Но този дар на Разбирането е за теб, Риби, защото когато се опиташ да го предадеш на човека, той няма да те слуша.“
И когато говорим за Риби нека няма хора, които си мислят „Ама аз не съм Риба“ и други, които мислят „Да, отнася се за мен, защото съм Риба“, защото всички, които не са Риби – ще бъдат и всички, които са – ще бъдат в друг момент/живот нещо друго, именно с целта всеки да бъде на мястото на всеки и да успее да си спомни за това и да го осъзнава напълно, когато общува с „друг“. За да го има разбирането, вместо осъждането. Любовта, вместо неприемането и отблъскването. Затова и притчата завършва така:
„Никое от дванадесетте деца не разбрало напълно задачата си и когато се върнали озадачени Бог казал: „Всеки от вас вярва, че другите подаръци са по-хубави. Затова аз ще ви позволя да ги размените.“ И за момент всяко дете било въодушевено, обсъждайки всички възможности на своята нова мисия. Но Бог се усмихнал и казал: „Вие ще се връщате при Мен много пъти, молейки се да бъдете облекчени от своята мисия и всеки път аз ще удовлетворявам вашите желания. Вие ще преминете през безброй въплъщения преди да завършите оригиналната мисия, която съм ви предопределил. Ще ви дам безброй възможности, в които да правите това, но само когато е направено, ще можете да бъдете с Мен.“
Неопределен, отворен край, който дава на ума място за полет.
Може би целта е всички да осъзнаем това единство, което виждаме на Земята, като разделение, но в същото време единството да не означава обезличаване. Единството означава всички цветове са валидни и разбирам смисъла на всеки един.
В продължаващия транзит на Сатурн през Риби въпросите „Кой съм аз и кои са другите и има ли други или всички сме едно и как да създам условия за всеобщо вместо индивидуално щастие?“ продължават да са належащи и отговорите ще продължават да се търсят. Затова нарисувайте си една плодова мушица на видно място, за да ви напомня, че това което виждат очите заблуждава. Само това, което усеща Сърцето и това, което нашепва Духа е истинско.