Не следваме природния календар, а човешкия и вместо седмицата да започва в деня на Слънцето – Неделя, започва с деня на Луната – Понеделник. Вместо активните дни за работа да са три и природно Вторник, Сряда и Четвъртък, те са пет и са включени Понеделник и Петък, които са природно дни за почивка и женска енергия. Вместо денят за молитва да е Събота, както е природно, той е Неделя (на повечето места) или въобще не присъства в живота на хората. Вместо новата година да започва с Овен и началото на пролетта, тя започва в пика на зимата, когато хората трябва физически и емоционално да „хибернират“. Вместо Лунният цикъл да кореспондира с женския цикъл, ние броим месеците с измислени дължини от 28 до 31 дни. Вместо бременността да се брои объркващо в триместри или гестационни седмици, можеше да видим ясно че тя е точно десет Лунни месеца. Вместо пълнолетието да е на 18 или 21 години, което е незрялост, ако беше обвързано със Сатурн началото на истинската зрялост щеше да започва на 28 години, когато се оформят и последните дялове на мозъка, отговорни за мисленето в перспектива. Тогава много решения позволени на 18 годишни нямаше да са позволени и много грешки щяха да са избегнати. Много хора, които влизат в „Клуб 27“ нямаше да влязат в него, защото щяха да са наясно, че тази дупка е период, а не остатъка от живота им. Така наречената „криза на средната възраст“ около 42 щеше да е познавана, като Уранова опозиция и хората щяха да знаят защо се чувстват по начина, по който се чувстват и какви стъпки (към свободата) да предприемат, за да се насочат в правилна посока. Годините около 50, когато Хирон прави пълен цикъл щяха да са по-осъзнати. Тези от 56 до 60, когато е второто Сатурново завръщане също щяха да са по-леки, защото хората щяха да имат знанието за случващото им се. Всеки щеше да знае, че на всеки седем години от живота си ще има изпитания, а на всеки дванадесет – големи постижения и успехи. Хората нямаше да се стряскат от „неочакваната“ смърт съпътстваща транзитите през осми дом, необяснимата тъга и самота на Сатурн през пети, и нямаше да си тръгват от взаимоотношенията при транзитите му през пети и седми дом, защото нямаше да винят партньорите си, а да поемат отговорността за личното си щастие, както е редно да направят. Нямаше и да „си губят ума“ по хора, появили се в Нептунови транзити, мислейки си че са намерили сродната си душа, само за да се сгромолясат на Земята след известно време, когато наркотичният облак изчезне и реалността на разбитото им семейство лъсне.
Ако се водехме по природата щяхме да спим, когато трябва да спим, да работим, когато трябва да работим, да релаксираме, когато трябва да релаксираме, да се храним сезонно и да следваме ритмичното движение на вселената. Вместо това човекът е, като муха, без глава. Без природен компас, който да го хармонизира, вместо това с човешки часовник и календар, който го стресира и разболява.
Хубавата новина е, че затворът е с широко отворена врата, но лошата е че се изисква смелост и усилия, за да се премине през нея, още повече, когато много от хората, които обичаш ще изберат да останат вътре.