Когато светлините обозначиха края на филма за Георги Аспарухов – Гунди, бях напълно обляна в сълзи и се чудех къде да се скрия, защото имах още много тежест за изливане. Почти избягах от салона и се скрих на тихо, където да оставя на цялото преживяване да премине през мен, без да натъпквам емоциите си дълбоко. Тежестта, която почувствах ме смаза. Не се бях чувствала така след филм никога, защото тя не беше само заради трагичната, при това реална история, която разказваше филмът. Беше заради начина, по който, изглежда, трябва да се случват нещата на Земята, за да може някой да остане, като пътеводна светлина за останалите. За да бъде запомнен като символ на доброто. Често пътят на такива души е изпълнен със страдание, жертви и прекъснато щастие..
Историята на Гунди, разказана във филма, не е просто биографичен разказ за един велик футболист. Това е метафора за саможертвата и принципите, които са по-важни от обстоятелствата. Неговият живот и избори са като огледало, в което всеки от нас може да види какво означава да живееш с достойнство и сърце, независимо от трудностите, изкушенията или ограниченията на света. Един разказ за човек, който, въпреки краткия си живот е оставил наследство от ценности, които продължават да вдъхновяват поколения. Филмът ме върна назад към време, което дори не познавам, но усетих толкова реално и почувствах истински, заради дълбочината и вниманието, с което беше сниман всеки кадър и всяка реплика. Онова време, макар по-простичко и обикновено в материален смисъл, е било изпълнено с идеи, които днес изглеждат загубени: сплотеност, човещина, лоялна любов и партньорство, уважение към другия и готовност да поставиш принципите си над личните облаги. Така си го спомнят и моите родители, с които държах да споделя и филма и размислите си след него, за да ми кажат от собствения си опит дали картината е предадена автентично. Отговорът беше „Да“, като и при двамата усетих и частична тъга и носталгия към минало, което по много начини е било изпълнено със смисъл, какъвто в днешния свят трудно се намира.
И тъй като съм човек с духовни интереси нямаше как да не ми направи впечатление, че Гунди умира на 28 години, в пика на своето първо Сатурново завръщане. Период, който е тежък по различни причини за всеки един човек на Земята, но особено тежък за хората Учители, които искат да оставят светла диря. Това е период и време на изпитания, уроци и трансформация. За някои това означава ново начало, за други – разтърсваща промяна или завършек. В случая на Гунди е трагична катастрофа (или умишлено убийство, не се знае), но ефектът е налице. Събитието прекратява живота му. С тази смърт обаче се ражда нещо друго. Неговите ценности намират сигурно място в сърцата на хората и той се превръща в символ на честност, доброта и безкористност за един цял народ.
Съществува една теория, че Земята е място, където душите учат. Един вид поправително училище. Други биха казали дори затвор. Тук идваме несъвършени и с трески за дялане, учейки се цял живот на смирение, човечност и любов. Как учим обаче, ако всички сме ученици? Трябват и Учители. В този контекст Гунди може да се разглежда не като душа, която е дошла тук, за да учи, а като такава, която вече е завършила своето обучение. Той е бил тук, за да бъде пример, да покаже на останалите какво означава да живееш с достойнство, дори в свят, който често изкушава със слава, пари и власт. Той отказва предложенията да играе за чуждестранни отбори, защото вярва в любовта към родината и е лоялен към своя клуб. Това е избор, който малцина биха направили днес, но той показва на всички, че истинската стойност не е в материалното, а в принципите, които отстояваш.
Историята познава много личности като Гунди, хора, които са били светлина в трудни времена и чиято смърт е преждевременна. Исус Христос е най-яркият пример, разпънат на кръст заради греховете на човечеството. Васил Левски, българският Апостол на свободата, обесен заради мечтата си за свободна и справедлива България. Христо Ботев също загива, но на бойното поле. Махатма Ганди, лидерът на ненасилствената борба за независимостта на Индия също е убит. Мартин Лутър Кинг-младши е застрелян, докато се бори за граждански права и равенство. Жана д’Арк е изгорена на клада заради вярата си и воденето на своя народ. Тези светли имена доказват, че пътят на хората, които служат на доброто често е изпълнен с трудности и страдания, но тяхната смърт никога не е напразна. Те са били учители, показващи, че дори в най-трудните условия можеш да избереш честта.
За щастие и днес има хора, които вдъхновяват със своите действия и скромен начин на живот. Хосе Мухика, бившият президент на Уругвай живее в малка ферма и дарява голяма част от доходите си на бедните. Наричан „най-бедният президент в света“, той казва „Аз не съм беден. Бедни са тези, които са вечно ненаситни и се нуждаят от повече и повече, за да се чувстват щастливи“. За него бедността не е липсата на пари, а духовната празнота. Дори в Холивуд, мястото пълно със змии и акули има светли личности. Киану Рийвс, един от най-обичаните световно известни актьори не само живее скромно, но и щедро подпомага благотворителни каузи. Примери в България също имаме – Ванга и Слава Севрюкова са личности, които са използвали своите дарби, за да помагат, живеейки в скромност и отдаденост. А днес, макар и по-рядко, можем да намерим хора, които са известни предимно в социалните мрежи, които самоволно организират кампании за помощ за бедни или опазване на природата.
Уроците на Земята винаги ще са в това колко добро ще създадеш за другите, колко сърца ще докоснеш и какво наследство ще оставиш.
Днес сме заливани от образи на инфлуенсъри и знаменитости, които показват луксозен живот, но често липсва стойност и човещина в техните послания. За разлика от тях, хора като Гунди, Левски, Ганди и дори обикновени хора, които посвещават времето си на каузи, са истинските примери за успех. Трябва да гледаме към тях. Това си мислех, минути след филма. Молех се хората да не забравят този филм и тези примери. Вярвам, че светът се променя и че сме вече в новата епоха. Вярвам, че това е време, в което централизираната власт отстъпва място на общества, изградени ОТ хората ЗА хората. Истинската промяна няма да дойде отгоре, а отдолу – от нас. От събуждането на Христовото съзнание в сърцето на всеки. Така ще имаме една цел и много сила, защото няма да сме сами. Няма да сме, като Учителите, които макар да са имали съмишленици, пак са били предавани и побеждавани от тежката ръка на злото. Тази победа няма да е трайна и човечеството днес трябва да обърне резултата, преди поредната цивилизация да бъде изтрита от лицето на Земята, като неуспешен експеримент. Всички трябва да направят крачката към Новото. Без повече оправдания и отсрочки. Когато хората се обединяват около идеи за добруване, справедливост и човечност, не аз и ти или той или тя, ще спечелят от това. Печелим всички.
Филмът напомня как сме длъжни и можем да изградим свят, в който ценностите ни да бъдат проявявани във всяка една част от ежедневието. Нека всеки от нас се стреми да бъде като тези светли личности, честен, добър и отдаден. В крайна сметка това е урокът на Земята – не колко ще имаш, а колко ще дадеш.