В днешно време много се говори за стойност и кое точно прави един човек „стойностен“. Цената ти се покачва, ако си здрав, ако се храниш с качествена храна, ако ухаеш добре, ако изглеждаш добре и си в добра форма, ако имаш стегнато тяло, бели, прави зъби, лъскава коса, ако си образован, ако пишеш и се изказваш грамотно, ако си завършил университет, ако запишеш магистратура или докторантура и ги защитиш успешно, ако работиш здраво и изкарваш добри пари и имаш престижна професия, ако имаш красива жена или подкрепящ и успешен съпруг, ако децата ти са умни и талантливи и така нататък. Колкото повече от тези имаш толкова по-стойностен човек си, ни казва обществото.
Какъв е човекът тогава, който е пияница, неграмотен, нечистоплътен, беден, болен и неугледен, но се впуска, без да се замисли, за да спаси живота на дете, което пресича улицата, докато майка му се е загледала във витрината на магазин? Той стойностен човек ли е?
И още един хипотетичен въпрос: Ако до него стои човек, който има всички над десет изброени горе качества, но в подобна ситуация не би реагирал и не би рискувал собствения си така ценен живот, как измерваме неговата стойност спрямо тази на другия?
В свят, в който социалните мрежи и публичният образ са приоритет, не трябва да забравяме, че отвъд фасадата, в истинския живот, не постиженията, а действията и проявата на безусловна любов са единствените, които всъщност тежат и остойностяват човека.