Всеки е имал не едно влюбване в живота си, но може да отличи едни, специфични отношения, като силно травматични. Независимо дали връзка е имало или е имало несподеленост, дали е била месец или няколко години, интензитетът си остава и белезите се лекуват дълго. Особено тежко е, ако в отношенията е имало физическо или психическо насилие, лъжи или предателство. Проблемът е, че когато човек успее да се измъкне по един или друг начин от тази динамика, това не означава, че се измъква невредим.
Той е променен на структурно ниво и най-вече на ниво вътрешни вярвания и честота. Точно затова влизането в нови взаимоотношения след време може да се окаже много по-сложно, отколкото човек подозира. Несъзнателно носим отпечатъка на миналото в себе си и този отпечатък оформя не само начина, по който виждаме новия човек, но и дирижира нашите реакции, страхове и очаквания. И тъй като се привличаме на база резонанс много често хората, които влизат в живота ни след тежката ни раздяла, имат сходен опит и също носят свои собствени травми, които съвпадат идентично с нашите. Така новата връзка може да се окаже среща между две души, които споделят подобни рани, но по-важното е, че това не означава, че бъдещето ще повтори стария сценарий.
Когато влезем в нова връзка след травматична такава изпитанията започват почти веднага. Миналото ни е наплашило и ни е направило свръхчувствителни към всякакви сигнали, които може да напомнят за предишните ни преживявания. Започваме да „довършваме изреченията“, без да виждаме разликите, само защото травмите са зад волана. Очакваме, често подсъзнателно, че нещо ще се обърка, че ще бъдем излъгани отново, че ще се окажем пак наранени или изоставени. Тези страхове ни карат да проектираме миналото върху настоящия партньор и това неминуемо влошава отношенията още в самото начало, преди дори да сме имали шанса да видим как ще се развият. Когато думите или действията на човека отсреща случайно наподобяват нещо познато, ние автоматично приемаме, че историята се повтаря едно към едно и така точките „начало“ и „край“ започват да се приближават. Започва да става много трудно да повярваме, че този човек е различен или че ситуацията може да се развие по нов начин. Именно тук е необходимо да проявим вътрешна сила и осъзнатост, за да не позволим на страховете ни да разрушат нещо, което има потенциала да бъде здраво и стабилно. А то има шанса да е такова именно, защото това отново е точка на резонанс. Когато и двамата човека имат опит с предателство в миналото тяхната обща неизказана, но дълбоко искана нужда е да имат нещо стабилно, трайно и истинско в живота си.
Въпросът е ще могат ли да повярват, че са го открили или ще превърнат със страховете си човека отсреща в свой враг?
Един ключов инструмент, който можем да използваме в такива моменти е прилагането на техники от когнитивно-поведенческата терапия. Когато усетим trigger е важно да си зададем въпроси като: „Трябва ли да имам доверие на всяка мисъл, която ми хрумне?“, „Има ли категорични доказателства за страха ми?“ или „Мога ли да се доверя на това усещане или има шанс да е базирано на минал опит?“. Вместо да действаме импулсивно и да се оставим на емоциите да ни завладеят трябва да разграничим реалността от „вътрешното усещане“, което може да не е интуиция, а просто остатъчен ефект от предишните травми. Ако липсват конкретни и неоспорими доказателства и нямаме истината „черно на бяло“ е по-добре да отложим реакцията си, да оставим ситуацията да се развие и да дадем на себе си и на другия време. Остави чашата на масата и водата в нея рано или късно ще се успокои и изравни. Истината може да се окаже коренно различна от първоначалните ти възприятия.
Важно е също така да избягваме правенето на прибързани заключения, особено ако заключението е „Ето, знаех си, и този човек не е съвестен, добър и искрен“. Когато се появи страх или съмнение, вместо да взимаме крайни решения или да влизаме в конфликт трябва да се дистанцираме, да се изолираме, да дишаме дълбоко и бавно или просто да изчакаме няколко часа, ако можем дори и дни, преди да се върнем на темата, която е събудила силни емоции в нас. Не говорим за пренебрегване и затапване, а за по-подходящ момент, в който да се адресира проблема. Момент, в който страховете не са бушуващи и активни в единия или и двамата. Този нов подход ни помага не само да избегнем конфликтите, но и да започнем да изграждаме доверие в новите взаимоотношения. Всеки път, когато направим съзнателна крачка извън страха и изберем да действаме с доверие ще виждаме как това полага основите на едно различно и стабилно бъдеще.
Много е важно да си напомняме винаги, че когато имаме двама ранени, имаме двойно по-силна потребност този път всичко да е наред. И двамата са „подписали негласен договор“, че приоритет в тези отношения са доверието, лоялността и стабилността. Това ги свързва на много дълбоко ниво и единствените препятствия за тези отношения няма да са външните фактори, а вътрешните. Ако страхът не бъде осъзнат и контролиран може да подкопае основите на връзката и да я събори, затова тук идва моментът, в който осъзнатостта и търпението стават ключови. Всеки избор, който правим в посока доверие и зрялост ще ни води към мястото, където искаме да останем завинаги. Ще изисква усилия и от двете страни, но когато и двамата са мотивирани да създадат нещо истинско и здраво, страхът постепенно отстъпва място на любовта.
Често раните на миналото са повод хората да се затворят, изолират, фокусират върху работа или нещо друго, от страх да отворят сърцето си отново, рискувайки пак да изпитат болка. Понякога „травматичната връзка“ е дори първата, тази със семейстовто и родителите. Затова и когато хората се карат често виждат или своя или чуждия родител в поведението на партньора си. Важно е да можем да се вадим от това състояние и да спрем да си мислим, че този човек сега е онзи човек в миналото, който ни е наранил.
След бурята може да има слънце отново.
Особено когато застанем до човек, който е готов да изчака изчезването и на последния черен облак от небето, стискайки ръката ни. Бурята вече не означава край, предателство, изоставяне, нарушаване на границите. Бурята единствено доказва устойчивостта и вярата ви един в друг.
Не сте вие един срещу друг, а сте вие двамата в екип срещу страховете.
Раните и болките винаги ще зейват в моменти на уязвимост, по-важно е дали сме внимателни с чуждите и дали сипваме сол в раната или уверяваме човека, че всичко вече е различно. Това е истинската, зряла любов. Да осъзнаеш, че всеки „има багаж“ и всеки има минало, но това да не ви пречи да строите бъдещето си заедно.