Виждаш човека, който работи за себе си и имаш инстинкт да си кажеш „Извадил е късмет“, но нямаш представа колко късметът не е достатъчен, за да получи който и да е било, стабилен, траен и устойчив резултат.
Да избереш да работиш за някого е стресово, защото чувстваш, че времето ти просто минава, а мечтите ти остават на заден план, без да имаш енергията да им се посветиш изцяло. Бях там няколко години и това „трудно“ реших да заменя с това да се отдам на личните си амбиции, но не си правих илюзии, че тази опция е нещо „лесно“. Напротив. В много отношения се оказа в пъти по-трудна от това просто да се измъкнеш от леглото и някак да се озовеш в офиса.
Когато избереш да работиш за твоята мечта имаш нови проблеми, не тези на служителя, а тези на шефа. Мащабът е много по-различен и много от дните се хващаш, че просто ти се иска да имаш работно време. Че искаш да си ангажиран от девет до пет, вместо денонощно (да, дори и насън). Понякога искаш да си изпълнител, вместо когато пропадаш да си напълно сам, защото никой не е толкова инвестиран в твоята мечта, колтото си ти. Никой не разбира защо всичко е „на живот и смърт“ за теб, всичко през чуждата перспектива изглежда незначително. Да не говорим, че дори не изглеждаш толкова зает. Просто си „стоиш и мислиш“ или „просто си пишеш“. Никой не вижда и не усеща бурята на постоянното взимане на решения за всичко, от които решения зависи дали ще вървиш напред или ще пропаднеш. Мъжете предприемачи познават добре тази буря, но и жените домакини я познават, когато чуват от партньорите си „Искам да ти помагам, просто ми кажи какво трябва да направя?“. Просто, нали? Просто направи график за всичко и всички, така че всеки да остане доволен и всичко в дома да блести. Независимо дали е мъж или жена, този който води усеща тежестта на решенията, докато онзи, който следва и изпълнява си мисли, че върши по-тежката работа.
Истината е, че няма лека работа. Всичко е работа и всеки трябва да избере своето „трудно“, на което да се посвети.
Когато водиш не си „шефа, който обира цялата печалба“, обираш целия кортизол предимно и като бонус често имаш изключително лош сън и хранителни навици. Въпреки това не спираш, защото знаеш, че болката на нереализираните ти мечти и загубените години ще бъде по-голяма. Чувстваш се уморен, изтощен и понякога дори се питаш: „Всичко това има ли смисъл въобще? Ще има ли резултат от усилията ми?“, но си припомняш, че отговорът е да. Повтаряш си, че този етап в момента е като засаждането и грижата за плодното дърво. Когато го засаждаш не очакваш плодове още на следващия ден. Първо идва фазата на корените – дълбокото вкопаване в почвата, изграждането на стабилност. Това е етапът, в който влагаш цялата си енергия, усилия и вяра. В моя живот това бяха годините, в които напуснах „нормалната си работа“ и живях почти „на изпарения“ близо две години. Много хора не биха жертвали две години в изграждането на идеята си, но вярвам, че това е минимумът, който трябва да дадеш, защото този етап е най-важният. Важно е да инвестираш в себе си и развитето си, защото корените държат дървото здраво и устойчиво през годините напред. Работата, която влагаш днес, независимо дали става въпрос за кариера, проект или отношения, това време за грижа, за труд, за създаване на основи, един ден точно то ще бъде източник на вдъхновение за всички, които ще вървят по пътя, който си прокарал. Просто не трябва да се отказваш.
Също трябва да знаеш, че всичко е циклично и че дървото, което си отгледал от малко семенце също има своя дължина на живота. Понякога инвестираш много време и ресурси за нещо, което стига своя пик, но и угасва след години, затова трябва да си готов да садиш нови семена, вместо да разчиташ, че това едно дърво ще остане вечно живо. И трябва да свикнеш с бурята. Не да си кажеш „сега има буря и ще мине и ще е слънчево занапред“, а да свикнеш, че бурята е естествен етап от развитието на всяко нещо, което си струва човек да изживее в живота си. Бурята ще бъде винаги там и няма да прескочиш следващата, ще се наложи пак да стиснеш зъби и да преминеш през нея. Когато си там и всичко изглежда безсмислено и безнадеждно, когато нямаш сили и върха изглежда много далеч, запази вярата си. Не позволявай моментното изтощение да те разколебае. Не давай на пораженията да те откажат. Напомняй си защо започна. Във всеки тежък ден се връщай към мечтата си – това, което те вдъхнови в началото. Стой в главата си на финала, щастлив и заобиколен от всички, които са благодарни за усилията и постоянството ти, макар в реалността да си няколко крачки след старта. Живей емоцията на осъществената цел и не позволявай на „реалността“ да те демотивира.
А когато си на ръба на силите си – не се отказвай, просто си почини. Направи нещо хубаво за себе си. Дори да е една чаша топло какао, което да те отпусне и стопли. Една красива песен, която да те вдъхнови. Един разговор с човек, който те обича, за да си повярваш отново. Почивката е част от пътя също, и дърветата си „почиват“ през зимата, за да натрупат сили за пролетта. И когато един ден дойде моментът да береш плодовете, успехите, удовлетворението, признанието, тогава ще си спомниш за тези дни. Ще осъзнаеш, че усилията ти са били всичко друго, но не и напразни. Работиш толкова усилено и влагаш толкова много в изграждането на нещо невероятно, което ще бъде полезно за толкова много хора. Тази фаза на изтощение и борба няма да продължи вечно, дори в момента да ти се струва безкрайна. Влагаш усилия и сърце, които носят със себе си сигурен растеж. Понякога ще усещаш, че сякаш просто се държиш над водата, но това не е малко, нали не потъваш? Ще събереш сили и ще продължиш да се движиш напред. Никога не забравяй, че си по-силна, отколкото си мислиш. В женски род, защото от тези думи имах нужда аз самата днес…
Засадих няколко семенца в тъмната, черна и богата почва на последните няколко години и силно се надявам тези красиви растения да пробият през идните.