Когато си отстрани виждаш по-ясно. По-чисто. По-обективно. Може да не знаеш цялата информация, но въпреки това усещаш истината повече, отколкото въвлечените в историята хора. Може да се изкушиш да предупредиш, да предпазиш, да дадеш яснота, да отрезвиш някого, но обикновено този ход е против всички. Против твоето развитие, защото извира от недоверие. Против чуждото развитие, защото човекът е нужно да изпита сам това, което му се преподава. Против отношенията ви, защото се месиш и опитваш да контролираш чуждата свободна воля.
Да виждаш нещо ясно, дори да се окаже истина, а не проекция на собствения ти опит, не трябва да блокира възможността на другия да види нещата отвъд булото на илюзията. Освободи се от отговорността да носиш кръста на другите. Дай свобода на хората, които обичаш да грешат. Насила хубост не става. Акъл с фуния не се налива. Опитът учи. Дори и теб. Особено когато в грешка накрая всъщност се откажеш ти, а не другият, който си бил сигурен, че стъпва накриво.