Много често оправдаваме своите или чуждите силни емоции с условията, в които е поставен човек. Намираме „виновници“ отвън и даваме изява на тъмното в нас, твърдейки, че е самозащита. Това обаче не е валиден аргумент. Кърт Вонегът е казал…
„Бъди благ. Не позволявай на света да те направи коравосърдечен. Не позволявай на болката да те накара да мразиш. Не позволявай на горчивината да ти отнеме сладостта.“
Има много ситуации в живота ни, които ще ни провокират. Много хора ще се държат с неуважение и дори ще проявяват насилие спрямо нас. Това не е основание за ответен удар. Имаш свободата и възможността да крещиш, когато някой ти крещи. Да удариш, когато някой те удари. Да злепоставиш, защото някой те е унижил. Да срежеш с думи, когато си се почувствал засегнат от чуждите. Да се превърнеш в буря, защото дълго си си мълчал. Да отмъстиш, когато някой те нарани. Да лъжеш, защото си бил излъган. Да манипулираш, защото те е страх да не бъдеш измамен отново.
… всичко това обаче подхранва тази част от теб, която колкото повече расте, толкова по-нещастен, циничен, мнителен, гневен и самотен човек ще ставаш с времето.
Единственият здравословен отговор на негативно и неуважително поведение насочено към теб е дистанцирането.
Хората не сме растения, не пускаме корени. Изборът да останеш, където условията те потискат е твой. Изборът да се превърнеш в диво животно, когато нервната ти система стигне лимита си също е твой. Не можеш да казваш „Те/той/тя ме предизвикаха!„. Твоя е задачата да се отстраниш от ситуации, в които условията, които желаеш липсват. Да останеш, да ти „прелее чашата“ и да си го изкараш на „виновника“ е безотговорно и незряло. Така се става насилник. Чувството за справедливост и задоволство се изпаряват много бързо, а това което остава са постъпките, които показват от какво е направен всеки от нас. Всички имаме тъмни и светли мисли, но как ще постъпим – това показва кои сме наистина.